Определение № 5689 от 05.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4556/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Р. Г., срещу определение №326/24г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Р. Г. срещу разпореждане №725/24г. на Хасковски окръжен съд, с което е допусната поправка на ОФГ в диспозитива на разпореждане №655/24г. на ХОС. За да се произнесе по частната жалба, ВКС взе предвид следното: Хасковски окръжен съд е постановил решение по чл. 463 ГПК, с което е отхвърлил жалбата на взискателя Д. Д. срещу цялото разпределение, извършено от ЧСИ по изпълнително дело. Като задължителен участник в производството е конституиран длъжника по изпълнението Р. Г.. Д. Д. е подала въззивна жалба срещу решението на Хасковския окръжен съд, но жалбата е върната с разпореждане №655/24г. на същия съд като в диспозитива съдът е постановил, че връща въззивната жалба на Д. Г.. С разпореждане №725/24г. на ХОС е допусната поправка на ОФГ на разпореждането за връщане на въззивната жалба като е постановено „вместо Д. Г. да се чете Д. Д.“. Именно последното разпореждане- №725/24г. на ХОС, е обжалвано от Р. Г. с частна жалба. Пловдивският апелативен съд, с определение №326/24г., е върнал частната жалба на Р.Г. с мотиви, че няма правен интерес. Срещу това последно определение на ПАС е подадена частна жалба от Р. Г. по чл. 274, ал.2 от ГПК, по която е образувано настоящото частно производство. ВКС счита, че определението на ПАС е правилно тъй като Р. Г. като длъжник по изпълнението е насрещна страна по жалбата на взискателя срещу разпределението. Съответно е насрещна страна и по подадена въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд, но придобива това качество след проверка на допустимостта на въззивната жалба и връчването на препис от въззивната жалба. Като такъв той не участва в производството по проверка на допустимостта на въззивната жалба на взискател, поради което връщането на въззивната жалба на взискателя е акт, който не го засяга, респективно не може да иска поправка на ОФГ на акта за връщане или да обжалва поправката на ОФГ. Освен това Р. Г. не може да упражнява чужди права (в случая правата на взискателя Д.) съгласно чл. 26, ал.2 от ГПК. Упражняването на чужди права е недопустимо процесуално действие, поради което определението на ПАС е правилно и следва да се потвърди. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО