Определение № 64 от 14.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 2681/2021 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по жалби на „Лето инвест“ ООД и „Лето инвестмънт“ АД срещу определение № 153/26.07.2021 г. по в.ч.д. № 317/2021 г. на Апелативен съд Пловдив, с което са оставени без разглеждане въззивни жалби на дружествата срещу решение № 260 020/01.01.2021 г., с което на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност и е постановено заличаване на дружеството „ЕЙ ЕС ЕМ 2018“ ЕАД /н./. Жалбоподателите правят оплакване за незаконосъобразност на атакуваното определение и молят то да бъде отменено. Считат неправилни мотивите на въззивния съд и се позовават на предвиденото в чл. 735, ал. 2 ТЗ като сочат, че са страни по висящи производства с предмет искове по чл. 135 ЗЗД, предявени срещу длъжника „ЕЙ ЕС ЕМ 2018“ ЕАД /н./. „Модърн мениджмънт“ ЕООД и „Синема Ентъртейнмънт 2012“ АД оспорва жалбата на „Лето инвест“ ООД като неоснователна. Позовават се на разрешението, дадено с решение № 265/01.08.2018 г. по т. д. № 2553/2017 г. на II ТО на ВКС и молят атакуваното определение да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирани да обжалват страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват допустими. С обжалваното в настоящото производство определение Апелативен съд Пловдив е оставил без разглеждане като недопустими въззивните жалби, подадени от „Лето инвестмънт“ АД и „Лето инвест“ ООД, подадени срещу решение № 260 020/21.01.2021 г. по т. д. № 746/2019 г. на Окръжен съд Пловдив, с което на основание чл. 632, ал. 4 ТЗ производството по несъстоятелност е прекратено и е постановено заличаване на длъжника „ЕЙ ЕС ЕМ 2018“ ЕАД /н./. В мотивите на въззивния акт съдът е посочил, че въззивниците не са страни в производството, поради което неприложима се явява разпоредбата на чл. 613а, ал. 1 ТЗ. От друга страна, дружествата не са и кредитори на длъжника и не са предявявали вземания спрямо него, което и сами твърдят. Те са кредитори на „Кино Арена“ ЕООД /н./. Жалбоподателите не попадат и в кръга лица, посочен в чл. 613а, ал. 2 ТЗ. Твърденията за наличие на интерес от обжалването поради висящността на искови производства по чл. 135 ЗЗД, по което ответници са „Кино Арена“ ЕООД и „Ей Ес Ем 2018“ ЕАД /н./, въззивният състав е счел за неоснователни. При осъществяване на процесуалните си правомощия, разяснени с ТР № 6/15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС и приложими към процесната хипотеза, настоящият състав на ВКС счита, че постановеното от Апелативен съд Пловдив определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Изложените от въззивния съд мотиви са изцяло съобразени с правилата, регламентирани в ТЗ и по – специално чл. 613а ТЗ и чл. 632 ТЗ, както и с непротиворечивата практика на ВКС, илюстрирана с решение № 265/2015 г. по т. д. № 2553/2017 г. на II ТО. Действително, жалбоподателите нито са кредитори на несъстоятелния длъжник „Ей Ес Ем 2018“ ЕАД, нито заявяват твърдения, че преди изтичане на едногодишния срок са поискали възобновяване на спряното производство по несъстоятелност поради наличие на имущество или предвнасяне на разноски. Следователно, не твърдят нито един факт от хипотезиса на чл. 632, ал. 2 ТЗ, а извеждат наличието на интерес от обжалване на постановеното в производството по несъстоятелност решение от обстоятелството, че са предявили искове по чл. 135 ЗЗД срещу „ЕЙ ЕС ЕМ 2018“ ЕАД /н./ и „Кино Арена“ ЕООД. Мотивацията им да искат отмяна на решението за прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на „ЕЙ ЕС ЕМ 2018“ ЕАД /н./ като субект е интересът им да бъде продължено производството по чл. 135 ЗЗД, висящо пред СГС по т. д. № 123/2019 г. и т. д. № 1470/2020 г. В тази връзка следва да бъде посочено, че в по – новата практика на ВКС еднозначно се приема, че заличаването на праводателя по атакувана сделка като един от задължителните другари ответници не води до прекратяване на производството по предявен Павлов иск, а то продължава спрямо приобретателя. В този смисъл са определение № 671/2016 г. по ч.т.д. № 1929/2016 г. на II ТО, решение № 111/2018 г. по т. д. № 1892/2017 г. на I ТО, определение № 149/2020 г. по ч. т. д. № 167/2020 г. на I ТО. Следователно, защитаваният в настоящото производство интерес на жалбоподателите няма да се накърни от постановеното решение, с което производството по несъстоятелност на „ЕЙ ЕС ЕМ 2018“ ЕАД /н./ е прекратено и е постановено заличаване на дружеството, а въззивните им жалби срещу него са преценени като недопустими. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2, пр. I ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС