Определение № 11286 от 22.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9744/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. Т. Б., чрез пълномощника си адв. Т. Радуцов от Адвокатска колегия - Видин, подадена против определение № 15296/23.08.2024 г., постановено по адм. дело № 8394/2024 г. на Административен съд - София - град, с което е оставена без разглеждане подадената жалба. В частната жалба са изложени съображения, че обжалваният съдебен акт е изцяло неправилен и незаконосъобразен. Иска се отмяната му и връщане на делото на съда със задължителни указания за разглеждане по същество на жалбата и искането за спиране на изпълнението. Ответникът – кмета на Столична община район „Надежда“, редовно уведомен. В постъпилото в срока на чл. 232 от АПК, чрез процесуалния си представител юрк. Н. Тодорова изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли обжалвания съдебен акт да бъде оставен в сила като правилен и законосъобразен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, четвърто отделение приема частната жалба за допустима - подадена е от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното определение Административен съд - София – град /АССГ/ е оставил без разглеждане жалбата на Р. Т. Б. с искане за спиране на предприетите действия от орган по изпълнението – кмета на Столична община район „Надежда“, за изпълнение на влязлата в сила Заповед РНД21 – РД56 – 264 от 29.07.2021 год. издадена от кмета на район „Надежда“, обективирана в Покана за Заповед № към РНД24 – ДИ11 – 267 - /2/ от 20.06.2024 год. издадена от кмета на Столична община район „Надежда“. Със същото определение прекратил производството по делото. За да постанови този резултат административния съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като обжалваното писмо представлява покана за доброволно изпълнение и не подлежи на съдебен контрол. Същата е част от изпълнителното производство, но няма самостоятелно действие, а е предпоставка за преминаване към принудително изпълнение и предхожда изпълнителните действия на административния орган. Съдът е приел, че поканата не представлява постановление или действие на органа по изпълнението по смисъла на чл. 294 от АПК, което да подлежи на оспорване. Установено, е че със същата не се създават права и задължения и не се засягат правата и законните интереси на жалбоподателя, а има уведомителен характер. Тъй като с това писмо същата е уведомена, че има възможността да изпълни доброволно възникналото задължение в определен срок и указва последиците от неизпълнението. Въз основа на което административния съд е приел, че поради липсата на подлежащо на оспорване постановление или действие на орган по изпълнението, респективно липса на правен интерес от оспорване е приел, че са налице основанията по чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, поради което жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. По отношение на направеното искане за спиране на изпълнението на горепосоченото писмо, съдът е приел, че предвид изхода на спора същото се явява без предмет и е оставено без разглеждане. Така постановеното определение е правилно. Неоснователен е довода на частният жалбоподател, че оспорения съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. В оспореното в първоинстанционното производство писмо е посочено, че във връзка с изтекъл договор за наем и влязло в сила съдебно решение, е указано да се освободи доброволно общинското жилище, находящо се в гр. София, район „Надежда“ [жк] [улица] 14-дневен срок. В писмото изрично е указано, че при неизпълнение районната администрация ще предприеме принудителни действия. Правилен е изводът на съда, че процесното писмо има характер на покана за доброволно изпълнение и същото е с уведомителен характер. С писмото настоящия частен жалбоподател е бил поканен доброволно да изпълни задълженията си, произтичащи от влязъл в сила съдебен акт и изтекъл договор за наем. Поканата за доброволно изпълнение не притежава характеристиките на индивидуален административен акт, с който се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи и законни интереси на отделни граждани или организации. Тя не попада сред изчерпателно изброените в чл. 294 АПК актове и действия на органа по изпълнението по отношение на които е допустим съдебен контрол. С нейното връчване не се създават права или задължения или се засягат правата и законните интереси на адресатите й. Поканата за доброволно изпълнение цели единствено да предупреди длъжника, че ще се пристъпи към принудително изпълнение, ако тя не изпълни доброволно задълженията си в посочения срок, поради което поканата за доброволно изпълнение предхожда изпълнителните действия, но не е действие по смисъла на чл. 294 АПК. Други действия на органа по изпълнението не се сочат от жалбоподателката, поради което оспорването като лишено от предмет, както и при липса на правен интерес правилно е оставено без разглеждане, а производството по делото е прекратено. В същия смисъл е и съдебна практика на ВАС. С оглед гореизложеното частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение на АССГ като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и обстоятелството, че ответната страна е представлявана в настоящото производство от юрисконсулт, който представя писмен отговор по частната жалба и на основание чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Столична община район „Надежда“, юридическото лице, в чиято структура е административният орган - ответник по делото, сумата 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение