Определение № 581 от 25.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 1170/2023 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 изр.1 от ГПК. Постъпила е частна жалба от „Туркомфорт” ЕООД /н./, представлявано от управителя Б. Б., срещу определение №230 от 30.03.2023г. по ч.т.д.№185/2023г. на Софийски апелативен съд, ТО, 11 състав. С него е оставена без разглеждане частната му жалба против определение №82 от 13.10.2022г. по ч.т.д. №25/2022г. на Видински окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му по чл.679 ал.1 от ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на кредиторите на същото дружество, проведено на 08.07.2022г. За да приеме, че частната жалба е недопустима, съставът на Софийски апелативен съд е изложил мотиви, че определението на съда по несъстоятелността по чл.679 ал.4 от ТЗ не подлежи на обжалване, тъй като не попада в нито една от хипотезите на чл.274 ал.1 от ГПК. Жалбоподателят счита, че определението е незаконосъобразно. Излага доводи, че разпоредбата на чл.613а ал.3 от ТЗ предвижда двуинстанционен контрол по реда на ГПК по отношение на постановените от съдилищата актове в производството по несъстоятелност. Поддържа, че ако се приеме, че определението не подлежи на обжалване по реда на чл.274 ал.1 от ГПК, то тогава би бил нарушен основен принцип в правото, като производството би приключило само пред една инстанция. Синдикът на „Туркомфорт” ЕООД /н./ Ц. В. М. не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Правилно Софийският апелативен съд е приел, че определението по чл.679 ал.4 от ТЗ не подлежи на обжалване. При уреждане обжалваемостта на актовете, постановени от окръжните съдилища в производството по несъстоятелност, са разграничени две групи актове – изрично изброените в чл.613а ал.1 от ТЗ, за които е предвидено, че се обжалват по общия ред на ГПК и останалите актове, за които е предвидено, че подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред от ГПК. По отношение на втората категория актове е въведено изключение от общия ред на ГПК, доколкото е напълно изключена възможността за касационно обжалване. Други отклонения от общия ред за обжалване на определенията не е предвиден, следователно обжалваемостта и на двете категории определения на съда по несъстоятелността е обусловена от общите предпоставки по чл.274 ал.1 от ГПК. В този смисъл са и задължителните разяснения в т.6 от ТР №1/2017 от 03.12.2018г. по тълк. д. №1/2017г. на ОСТК на ВКС. Определението на съда по несъстоятелността, постановено по реда на чл.679 ал.4 от ТЗ не е изрично обявено от закона за обжалваемо. Това определение не е и прекратително по смисъла на чл.274 ал.1 т.1 от ГПК, тъй като не е преграждащо по отношение на самото производство по несъстоятелност, в хода на което е постановено. С оглед изложеното Софийски апелативен съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено. Предвид горното, ВКС, Търговска колегия, състав на І т.о.