Решение № 1372 от 09.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6684/2025 г.
ВАСШесто отделение09.02.2026 г.докладчик Стела Динчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 655 от 17.04.2025 год. постановено по адм. дело № 567/2024 год. по описа на Административен съд Добрич. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ секретар: Членове: /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА /п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Е. С. Х. чрез адв.Т. Георгиев срещу решение № 655 от 17.04.2025 год. по адм. дело № 567/2024 год. по описа на Административен съд Добрич, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу решение № 30/14.10.2024 год. на директора на ТП на НОИ Добрич, с което е потвърдено разпореждане [номер] от 18.07.2024 год. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ Добрич. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност и необоснованост на решението – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че неправилно не е зачетен трудовият стаж на касатора в трудовата му книжка. Моли да се отмени съдебното решение и да се постанови отмяната на оспорените актове. Ответникът по касационната жалба директорът на ТП на НОИ Добрич не изразява становище по нея. Представителят на Върховна касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Касационната жалба е допустима като подадена в срок, от активно легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и го засяга неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Добрич е разпореждане [номер]/18.07.2024 год. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ Добрич, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Е. С. Х. на основание чл.68, ал.3 от КСО. Пенсионният орган е приел, че към датата на подаване на заявлението за пенсиониране /20.03.2024 год./ лицето има навършени [възраст] и са му зачетени 14 години 11 месеца и 16 дни действителен осигурителен стаж от трета категория. Същото не отговаря на условията за пенсиониране по чл.68, ал.3 от КСО, тъй като има навършена изискуемата възраст от [възраст], но няма необходимия действителен осигурителен стаж от 15 години. С решение № 30/14.10.2024 год. на директора на ТП на НОИ Добрич е отхвърлена жалбата на Х. подадена срещу разпореждането като неоснователна. Горестоящият административен орган е извършил проверка на всички събрани по преписката документи и е установил, че правилно стажът положен от лицето в СК „Камъшит“ Силистра за периода от 20.04.1976 год. до 27.06.1989 год. е в размер на 13 години 02 месеца и 07 дни. Ведно със стажът положен в ТКЗС [населено място] в размер на 01 година 10 месеца и 18 дни правилно е изчислен действителният осигурителен стаж от 14 години 11 месеца и 16 дни, поради което лицето няма право на пенсия по реда на чл.68, ал.3 от КСО. Решението на директора на ТП на НОИ Добрич е обжалвано пред Административен съд Добрич, който с процесното решение е отхвърлил жалбата като неоснователна. Въз основа на всички събрани по делото доказателства включително назначената съдебно-счетоводна експертиза съдът е установил, че изводите на пенсионния орган са подкрепени от документите по преписката. Правилно същият е зачел осигурителния стаж на лицето съгласно изискването на чл.355, ал.1 и ал.2 от КТ, съгласно които трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години, като за 1 месец трудов стаж се зачита календарния месец, през който са изработени най-малко 21 дни при петдневна седмица. Позовал се е и на нормата на чл.9, ал.4 от Наредбата за трудовата книжка и осигурителния стаж /ред.към 1993 год./, съгласно който при изработени през отделни месеци на годината по-малко от работните дни трудовият стаж се признава за толкова месеца, колкото се получават, като общият брой на изработените дни през тези месеци се раздели на 21 при петдневна работна седмица и на 25 при шестдневна работна седмица. Към изчисления по този начин трудов стаж се прибавят и изработените през годината пълни месеци по реда на ал. 3. Изводите на съда се подкрепят и от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, която е приета по делото без възражения от страните. С оглед на гореизложеното първоинстанционният съд е приел, че действително лицето не отговаря на изискването на чл.68, ал.3 от КСО за отпускане на пенсия за ОСВ, тъй като няма изискуемия действителен осигурителен стаж от 15 години, поради което жалбата на Х. е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Настоящият състав на ВАС напълно споделя изводите на Административен съд Добрич, поради което на основание чл. 222, ал. 22, изр. второ от АПК не намира основание да ги преповтаря. Първоинстанционният съд е отговорил на всички възражения на настоящия касатор като мотивирано ги е отхвърлил като неоснователни. Установил е, че правилно пенсионният орган е зачел продължителността на стажа положен в СК „Камъшит“ Силистра с оглед на приложимите материалноправни норми, който извод е подкрепен и от съдебно-счетоводната експертиза. Възражението на касатора, че осигурителният стаж следва да се зачита съгласно календарната му продължителност по трудова книжка не отговаря на изискванията на приложимия материален закон, поради което е неоснователно. В производството пред административния съд подробно е изследван трудовия стаж на касатора и са обсъдени всичките му възражения, които не се различават от наведените такива с касационната жалба. По изложените съображения настоящият състав на ВАС намира обжалваното решение за обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при липса на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,
Цитирани разпоредби
7- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 68, ал. 3 КСО
- чл. 208
- чл. 221, ал. 2
- чл. 222, ал. 22
- чл. 355, ал. 1
- чл. 9, ал. 4