Определение № 56 от 18.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 737/2013 г.

Производството е образувано с правно основание по чл. 44 от НПК, по повод определение от 02.04.2013 г. по н.а.х.д. № 36/ 2013 г.на Районен съд – Първомай, с което е повдигнат спор за подсъдност с Пловдивски районен съд. Прокурор Пенка Маринова от Върховната касационна прокуратура дава становище, че административно-наказателното производство следва да бъде разгледано от Районен съд - Пловдив. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С наказателно постановление № 16360- 002614 от 10.09.2012 г. заместник-териториалният директор на ТД на НАП – Пловдив наложил на [фирма], с адрес на управление в гр.Първомай, дванадесет имуществени санкции по 500 лева, за нарушения на чл. 158, във вр. с чл. 7, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване. Санкционираното дружество е подало жалба чрез административно-наказващия орган до Районен съд – Пловдив. Образуваното н.а.х.д. № 225/ 2013 г. е било прекратено с определение № 151 в съдебно заседание на 07.02.2013 г. по инициатива на съда. Той неправилно приел, че административното бездействие е по седалището на търговското дружество, поради което прекратил производството и изпратил делото на Районен съд - Първомай. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН наказателното постановление подлежи на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено или довършено нарушението. Търговското дружество е наказано за това, че не е внесло по сметка на ТД на НАП – Пловдив дължими осигурителни вноски за дванадесет месечен период от м. февруари 2011 г. до м. януари 2012 г. включително. Местоизпълнението на административното задължение посочва за териториално компетентен съд – районният съд в гр.Пловдив, а не съда по седалището на наказаното юридическо лице, тъй като то е било административно задължено да изпълни пред ТД на НАП - Пловдив. Определението на Районен съд – Пловдив, с което е прекратено производството подлежи на отмяна, а делото следва да бъде върнато на същия съдебен състав за разглеждане. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, на основание чл. 44 от НПК