Определение № 60197 от 05.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1728/2020 г.

Производство по чл. 248 от ГПК. С молба с вх. № 4382/25.05.2021 г. ответникът по делото „Енерго-про продажби“ АД моли съда да допълни постановеното по делото касационно решение в частта за разноските, като осъди ищеца да му заплати припадащата се част от направените разноски пред трите съдебни инстанции, съразмерно на извършения частичен отказ от иска и прекратената част от делото. Молителят се позовава на разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, съгласно която ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Ответникът по молбата Б. В. Й. в писмено становище вх. № 65147/17.06.2021 г. излага доводи за неоснователност на молбата. Поддържа, че с решението си съдът се е произнесъл по разноските, като в мотивите към него е посочил, че по разноските следва да се произнесе въззивният съд.При условията на евентуалност изтъква, че пред всяка от инстанциите е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване поради прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от страна на молителя. Върховният касационен съд, Четвърто ГО намира следното: Молбата на ответника „Енерго-про продажби“ АД е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и от процесуално легитимирано за това лице.Разгледана по същество, молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение по следните съображения: Пред касационната инстанция ищецът е направил частичен отказ от иска си, поради което с касационното решение частично са обезсилени въззивното и първоинстанцинното решение, и частично е прекратено производството делото – в частта по направения отказ от иска; в останалата част въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С оглед на това, в мотивите към касационното решение изрично е посочено, че съгласно разпоредбите на чл. 78 и чл. 294, ал. 2 от ГПК и съобразно крайния изход на материалноправния спор по делото, въззивният съд следва да се произнесе и по претенциите на страните относно присъждането на направените от тях разноски, включително за касационното производство; респ. – с касационното решение разноски не са присъждани.Действително, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 от ГПК, на ответника се присъждат разноски и при прекратяване на производството по делото, включително – при частично такова. Това обаче в случаи като настоящия следва да бъде направено от въззивния съд при новото разглеждане на делото, който следва да вземе предвид както вече постановеното частично прекратяване на производството, така и крайния резултат, който той ще постанови по непрекратената част, за да се произнесе надлежно по всички претенции на страните за разноските пред всички съдебни инстанции по спора. Този извод ясно следва от систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 78 и чл. 294, ал. 2 от ГПК, както и от разпоредбата на чл. 81 от ГПК, съгласно която съответната съдебна инстанция се произнася по разноските, само ако с акта си приключва делото.В случая с касационното решение делото не е приключено, тъй като наред с постановеното частично прекратяване на производството, в останалата част същото продължава по реда на чл. 294, ал. 1 от ГПК пред въззивния съд.При това положение касационната инстанция не дължи, съгласно чл. 81 от ГПК, произнасяне по разноските с решението си, нито пък е налице основание за допълване на същото в тази му част по реда на чл. 248 от ГПК. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение