Определение № 11132 от 10.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10388/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Х. И. Х., [ЕГН], гр. Мъглиж, [улица], подадена чрез пълномощника адв. Ченалов, срещу Определение № 3678/18.09.2025 г., постановено по адм. дело № 947/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с което е оставена без разглеждане жалбата на лицето против мълчалив отказ на Директора на ТД на НАП Пловдив, и производството по делото е прекратено. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на оспореното определение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочва, че съдът е дал указания на страната за внасяне на държавна такса и конкретизиране предмета на оспорване, които са изпълнени в срок, но въпреки това административният съд е постановил оставяне без разглеждане жалбата. Твърди се, че преди изтичане на 7-дневния срок е подадена молба, в която е уточнено, че се оспорва Решение № 219/13.08.2025 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалба с вх. № Ж24-17/04.08.2025 г., подадена против Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С250024-022-0085696/21.07.2025 г., издадено по изп. дело № 180409664/2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив – офис Стара Загора. Изтъква, че в молбата са изложени съображения относно правния интерес на лицето, което е разбрало за издаване на Решение № 219/13.08.2025 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив едва след подаване на жалбата до съда. Искането е за отмяна на на първоинстанционното определение и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – Директор на ТД на НАП Пловдив, в писмен отговор, подаден чрез пълномощника юрк. Лалбонова, оспорва основателността на частната жалба и моли за оставяне в сила на оспореното определение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на алтернативност – прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на частния жалбоподател. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба с вх. № 5509/09.09.2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, подадена от Х. против мълчалив отказ на Директора на ТД на НАП Пловдив за произнасяне по жалба с вх. № Ж24-17/04.08.2025 г., подадена против Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С250024-022-0085696/21.07.2025 г., издадено по изп. дело № 180409664/2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив – офис Стара Загора. С Разпореждане № 3597/10.09.2025 г., постановено по адм. дело № 947/2025 г., съдът е приел, че подадената жалба не отговаря на изискванията на чл. 149, ал. 2, т. 4 ДОПК вр. чл. 158, ал. 1 АПК, като е указал на лицето да внесе държавна такса в размер на 10,00 лв. в 7-дневен срок от получаване на съобщението, като в противен случай жалбата му ще бъде оставена без разглеждане. Административният съд е установил, че по административната преписка, представена от органа, се съдържа Решение № 219/13.08.2025 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, получено на 01.09.2025 г. от съпругата на жалбоподателя, както и Постановление № С250024-024-005717/25.07.2025 г. за отмяна на наложени обезпечителни мерки. В тази връзка и на основание чл. 197, ал. 2 ДОПК на лицето е указано да уточни дали поддържа подадената жалба и ако да – да конкретизира нейния предмет, като посочи дали това е мълчалив отказ на Директора на ТД на НАП Пловдив, Решение № 219/13.08.2025 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив или Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С250024-022-0085696/21.07.2025 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив – офис Стара Загора. Указано е, че в 7-дневен срок от получаване на съобщението нередовностите следва да бъдат отстранени, като в противен случай жалбата му ще бъде оставена без разглеждане. Съгласно съобщение за връчване, лицето, чрез пълномощника адв. Ченалов, е получило разпореждането на 15.09.2025 г. С молба с вх. № 5659/17.09.2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, е представен документ за внесена държавна такса. Изрично е посочено, че се поддържа подадената жалба, като същата е с предмет на обжалване мълчалив отказ на Директора на ТД на НАП Пловдив за произнасяне по жалба с вх. № Ж24-17/04.08.2025 г., подадена против Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С250024-022-0085696/21.07.2025 г., издадено по изп. дело № 180409664/2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив – офис Стара Загора. Формулирано е искане за отмяна на мълчаливия отказ и произнасяне по същество, като бъде отменена наложената обезпечителна мярка – запор на вземане в размер на 1 010,00 лв. от трето задължено лице, а именно Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. С Определение № 3678/18.09.2025 г., постановено по адм. дело № 947/2025 г. по описа на Административен съд – Стара Загора, предмет на съдебен контрол пред настоящата касационна инстация, съдът е приел, че жалбата на Х. е недопустима поради липса на правен интерес от оспорване и предмет. Изложени са съображения, че в случая не е налице мълчалив отказ, тъй като срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С250024-022-0085696/21.07.2025 г. от лицето е подадена жалба на 04.08.2025 г., като съгласно чл. 197, ал. 1 ДОПК срокът за произнасяне на директора на съответната териториална дирекция на НАП е 14-дневен, като изтича на 18.08.2025 г. В случая е налице произнасяне на органа, обективирано с Решение № 219/13.08.2025 г., с което жалбата е оставена без разглеждане като недопустима. Поради това съдът е приел, че правната сфера на жалбоподателя не е засегната, съответно за него не е налице правен интерес от оспорване при съобразяване разпоредбата на чл. 147 АПК. Отделно е изтъкната и липсата на предмет, тъй като не е налице мълчалив отказ. В тази връзка съдът е изложил допълнителни мотиви, според които в производство по чл. 197 ДОПК изначално не е възможно да се формира мълчалив отказ, тъй като чл. 197, ал. 2 ДОПК урежда законова фикция, според която непроизнасянето на решаващия орган в сроковете по ал. 1 се смята за потвърждение на постановлението, което може да се обжалва в 14-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне, т.е. в тези случаи на съдебен контрол подлежи самото постановление. На основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК съдът е оставил без разглеждане подадената от Х. жалба против мълчалив отказ на Директора на ТД на НАП Пловдив за произнасяне по жалба с вх. № Ж24-17/04.08.2025 г., подадена против Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С250024-022-0085696/21.07.2025 г., издадено по изп. дело № 180409664/2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив – офис Стара Загора, и прекратил образуваното съдебно производство. Определението е валидно, допустимо и правилно. Както правилно е приел и административният съд, наличието на годен за обжалване административен акт, както и правен интерес от оспорване са положителни процесуални предпоставки от категорията на абсолютните такива и обуславят допустимостта на образуваното съдебно производство съгласно чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК. В конкретния случай не се установява да са изпълнени посочените предпоставки, поради което правилно жалбата на лицето против мълчалив отказ на Директора на ТД на НАП Пловдив е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Административен съд – Стара Загора е бил сезиран с жалба срещу мълчалив отказ на Директора на ТД на НАП Пловдив за произнасяне по жалба с вх. № Ж24-17/04.08.2025 г., подадена против Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С250024-022-0085696/21.07.2025 г., издадено по изп. дело № 180409664/2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив – офис Стара Загора, подадена чрез Директора на ТД на НАП Пловдив, по пощата на 01.09.2025 г. съгласно пощенско клеймо (л. 67). На същата дата – 01.09.2025 г. на Х. е редовно връчено Решение № 219/13.08.2025 г. на Директора на ТД на НАП, чрез съпругата му, съгласно известие за доставяне (л. 9), като посоченият административен акт се съдържа по административната преписка. С Разпореждане № 3597/10.09.2025 г. съдът изрично е указал на страната да конкретизира предмета на оспорване, като посочи дали поддържа подадената срещу мълчаливия отказ жалба, доколкото по делото е налично Решение № 219/13.08.2025 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив. Разпореждането е връчено на Х. чрез пълномощника му на 15.09.2025 г., като в молба от 17.09.2025 г. е уточнено, че се поддържа искането за отмяна на мълчаливия отказ и произнасяне по същество, с което да бъде отменена наложената обезпечителна мярка. Принципно правилно в частната жалба се сочи, че 7-дневният срок, даден за изпълнение на указанията, изтича на 23.09.2025 г., доколкото 22.09.2025 г. е неприсъствен при съобразяване разпоредбата на чл. 60, ал. 6 вр. ал. 5 ГПК, приложима на основание § 2 от ДР на ДОПК, съответно оспореното пред настоящата инстанция определение е постановено преди изтичането му, което обстоятелство, само по себе си, не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като съдебният акт е постановен след изпълнение на указанията. Правилно съдът е приел, че е налице недопустимост на жалбата, като този извод не се променя независимо от подадена от пълномощника на лицето молба от 23.09.2025 г. и от 29.09.2025 г., в които е посочено, че предмет на обжалване е Решение № 219/13.08.2025 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, доколкото на страната не е било известно съществуването му към момента на подаване на жалбата – 01.01.2025 г. Дори да се приеме, че жалбата е подадена преди връчване на акта, изрично в Разпореждане № 3597/10.09.2025 г. е посочено, че по административната преписка се съдържа Решение № 219/13.08.2025 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив, като пълномощникът на страната, при проявена навременна процесуална активност е могъл да се запознае със съдържанието на същото, но вместо това в молбата от 17.09.2025 г., по повод дадените от съда указания, е посочено, че се поддържа жалба срещу мълчаливия отказ. Отделно, още след връчването на Решение № 219/13.08.2025 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив на 01.09.2025 г. е могъл да бъде уточнен предметът на жалбата, което не е сторено до постановяване на оспореното определение. Отделно, видно от Постановление № С250024-024-005717/25.07.2025 г. за отмяна на наложени обезпечителни мерки наложената мярка – запор на вземане от трето задължено лице, е отменена. В тази връзка не могат да бъдат споделени съжденията, изложени в частната жалба, че постановеното определение се явява в нарушение правото на защита и достъп до съд, тъй като обемът на търсената защита се свежда до отмяна на наложената мярка, което е налице. При този изход на спора и навременна претенция, в полза на ответника се следват разноски в размер на 200,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение