Определение № 186 от 03.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3903/2014 г.

Постъпила е молба от адв. Р. П. като пълномощник на Г. Д. Г. и Е. Р. Г. с искане за тълкуване на постановеното по делото решение № 33 от 02.07.2015 г. Поддържа, че решението създава неяснота относно дължимостта на разноските, присъдени от въззивния съд, тъй като в него липсва диспозитив за отмяна на въззивното решение и в тази част. От ответната страна [фирма] е постъпило становище за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 33 от 02.07.2015 г. по гр.д. № 3903/2014 г. на ВКС, І г.о., е отменено решение № 87 от 17.02.2014 г. по гр.д. № 702/2013 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която Г. Д. Г. и Е. Р. Г. са осъдени на основание чл. 108 ЗС да предадат на [фирма] /в несъстоятелност/ владението върху недвижим имот -масивен магазин, находящ се в [населено място], [улица], със застроена площ 162.12 кв.м, разположен на партерния етаж на четириетажен жилищен блок, построен в поземлен имот - парцел І- “Жилищно строителство и магазини”, в кв. 376”а” по плана на града, съставляващ имот с идентификатор 55155.503.534.1.40 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрена през 2008 г., и в тази част е постановено друго, с което предявеният от [фирма] /в несъстоятелност/ против Г. Д. Г. и Е. Р. Г. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху този имот е отхвърлен като неоснователен. Оставено е в сила въззивното решение в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от Г. Д. Г. и Е. Р. Г. обратен иск против М. Х. Д. за заплащане на обезщетение за вреди от сключен без представителна власт договор за покупко- продажба. В постановеното от касационната инстанция решение липсва диспозитив за отмяна или за потвърждаване на въззивното решение в частта за разноските. Отговорността за разноски е акцесорна и следва решението по същество на главния иск. След като той е отхвърлен, то и ответниците не дължат разноски за производството пред двете инстанции по същество, както и заплащане на държавна такса в хипотезата на чл. 78, ал.6 ГПК. Пропускът на касационната инстанция да отмени присъдените от въззивния съд разноски, съставлява очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправяне по реда на чл. 247 ГПК. Дадената от страната неправилна правна квалификация на адресираното до съда искане - в случая за тълкуване на решението, не е обвързваща. По тези съображения следва да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 33 от 02.07.2015 г. по гр.д. № 3903/2014 г. на ВКС, І г.о., като в постановения отменителен диспозитив по иска по чл. 108 ЗС след израза ”ОТМЕНЯ…. Кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрена през 2008 г.” се добави „както и в частта, с която Г. Д. Г. и Е. Р. Г. са осъдени да заплатят на [фирма] разноски по делото в размер на 3 614.46 лв., а по сметка на Апелативен съд - П. държавна такса в размер на 7586.15 лв.”. Водим от гореизложеното съдът