Определение № 12315 от 02.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10974/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. А. Ч. от гр. Габрово срещу Разпореждане №205 от 19.02.2025 г. по адм. дело №287/2024 г. на Административен съд (АС) – Габрово, с което е оставена без разглеждане и е върната частната му жалба срещу Определение №1618 от 30.12.2024 г. по адм. дело №287/2024 г. на АС – Габрово. Частният жалбоподател счита обжалваното разпореждане за неправилно – постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи, че в посочения срок е изпълнил указанията на съда по електронен път като представя два броя обратни съобщения. Иска отмяна на обжалваното разпореждане, алтернативно иска да му бъде върната пратената държавна такса, внесена в изпълнение на Разпореждане №72 от 20.01.2025 г. Ответникът – председателят на Патентно ведомство не изразява становище по частната жалба. Постъпила е и втора частна жалба от А. А. Ч. от гр. Габрово срещу Определение №276 от 06.03.2025 г. и Определение №280 от 07.03.2025 г., и двете по адм. дело №287/2024 г. на АС – Габрово. С Определение №276 от 06.03.2025 г. е отхвърлено искането на А. Ч. за възстановяване на срока за обжалване на Определение №1618 от 30.12.2024 г. по адм. дело №287/2024 г. на АС – Габрово. С Определение №280 от 07.03.2025 г. е оставена без уважение молбата на А. Ч. за възстановяване на държавна такса от 30 лева, внесена по подадената частна жалба от Ч. срещу Определение №1618 от 30.12.2024 г. по адм. дело №287/2024 г. на АС – Габрово. Частният жалбоподател счита обжалваните определения за неправилни – постановени в нарушение на материалния закон. Иска се тяхната отмяна. Ответникът - председателят на Патентно ведомство изразява становище за неоснователност частните жалби по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. По частната жалба на А. Ч. срещу Разпореждане №205 от 19.02.2025 г. по адм. дело №287/2024 г. на АС – Габрово: Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от лице, имащо право на обжалване и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното разпореждане е оставена без разглеждане частната жалба на А. Ч. срещу Определение №1618 от 30.12.2024 г. по адм. дело №287/2024 г. на АС – Габрово и същата му е върната. За да постанови този правен резултат, на основание чл. 213а във вр. с чл. 236 АПК, първоинстанционният съд приема, че частната жалба е просрочена, като подадена след изтичането на преклузивния срок по чл. 230 АПК. В съответствие с чл. 62, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим на основание чл. 144 АПК, последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час, а съгласно ал. 4 - електронното изявление, с което се извършва процесуално действие, се смята за получено от съда, до който е адресирано, с постъпването му в системата на единния портал за електронно правосъдие. В случая срокът за обжалване на Определение №1618 от 30.12.2024 г. по адм. дело №287/2024 г. на АС – Габрово е изтекъл на 17.01.2025 г. – петък, присъствен ден. Видно от представените по делото доказателства, включително представените с частната жалба, се установява, че частната жалба срещу Определение №1618 от 30.12.2024 г. е постъпила в системата на съда на 18.01.2025 г., в 00,00 ч., след изтичане на двадесет и четвъртия час на 17.01.2025 г. поради което правилно съдът е приел, че жалбата е подадена след изтичане на срока по чл. 230 АПК и я е оставил без разглеждане. По искането за възстановяване на държавната такса се е произнесъл АС – Габрово с обжалваното в настоящото производство Определение №276 от 06.03.2025 г., което ще бъде разгледано по- долу. Обжалваното разпореждане като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. По частната жалба на А. Ч. срещу Определение №276 от 06.03.2025 г. по адм. дело №287/2024 г. на АС – Габрово: Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от лице, имащо право на обжалване и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното определение е отхвърлено искането на А. Ч. за възстановяване на срока за обжалване на Определение №1618 от 30.12.2024 г. по адм. дело №287/2024 г. на АС – Габрово. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд сочи, че наведените от жалбоподателя обстоятелства, свързани с незаконосъобразност на разпореждането, с което е оставена без разглеждане частната жалба срещу Определение №1618 от 30.12.2024 г. и т.нар. заблуждение за внасяне на държавна такса, не представляват основание за възстановяване на срока за обжалване. Разпоредбата на чл. 161, ал.1 АПК регламентира при какви предпоставки е допустимо възстановяването на срока. В случая приложима е само хипотезата на особени непредвидени обстоятелства, тъй като в случая става въпрос за оспорване на съдебен акт, а не на административен акт. За да е налице основание за възстановяване на срока за касационно обжалване на определението, е необходимо за касационния жалбоподател да са били налице особени непредвидими обстоятелства. Законодателят не е дефинирал съдържанието на понятието "особени непредвидени обстоятелства" като е оставил на практиката, с оглед на конкретиката на всеки отделен случай, да ги определи въз основа на конкретните относими доказателства. Но това, което е безспорно е, че при преценката на конкретните сочени обстоятелства съдът следва да отчита факта, че те трябва да бъдат обстоятелства, които жалбоподателят не би могъл да предвиди дори и да е положил необходимите усилия и грижа. Това значи, че става въпрос за обстоятелства, които са извън обичайните, нормално очакваните и поради това предвидими. Наред с това те трябва да са възникнали внезапно, изненадващо, поради което страната не е в състояние да ги преодолее. Обстоятелствата трябва и да са особени, т. е. да са различни от обикновените, рутинните и да са й попречили да изпълни в срок съответното процесуално действие. Твърдените от частния жалбоподател обстоятелства, както правилно приема и първоинстанционният съд, не представляват особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 161, ал.1 АПК. По изложените съображения, обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По частната жалба на А. Ч. срещу Определение №280 от 07.03.2025 г. по адм. дело №287/2024 г. на АС – Габрово: Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от лице, имащо право на обжалване и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съгласно чл. 4б от Закона за държавните такси (ЗДТ) недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересованата страна. При положение, че Административният съд - Габрово е разгледал частната жалба и е прекратил производството по нея, той има и правомощие да се произнесе по искането на Ч. за възстановяване на недължимо платената държавна такса. Компетентността на този съд се извежда от разпоредбата на чл. 213а, ал.1 във вр. с чл. 236 АПК - внасянето на дължимата държавна такса за производството е част от проверката на редовността на жалбата и е условие за нейната допустимост. Именно съдът, който е разгледал делото, е компетентен да определи размера на дължимата за производството държавна такса, съответно да се произнесе има ли надвнесена от задълженото лице сума. Както предвижда чл. 1, ал. 1 ЗДТ, държавните такси, които се събират от органите на съдебната власт, се внасят в държавния бюджет. Вземането за държавна такса, събирана от органите на съдебната власт, е публично вземане, поради което компетентността на съда да се произнесе по искане по чл. 4б ЗДТ не се извежда от това кой е титулярът на сметката, по която е внесена дължимата за разглеждането на делото държавна такса. Държавната такса се заплаща за разглеждането на делото, поради което искането за връщането й, ако е недължимо платена, се разглежда от съда, който се е произнесъл по правния спор – в този смисъл Определение № 3 от 10.02.2021 г. по адм. д. № 10/2020 г. на смесен 5-членен с-в на ВАС и ВКС. За да се извърши преценка дали внесената държавна такса е дължимо или недължимо платена, е необходимо да се прецени съществувало ли е правното основание за заплащане на таксата към момента на внасянето й. Съгласно чл. 4, б. "а" ЗДТ, държавната такса се заплаща при предявяване на жалба и правното основание за заплащане на държавната такса е било налице към момента на внасянето й. На връщане подлежат само таксите, по които съдебно-административното производство не е било образувано или таксите са били събрани, въпреки че жалбоподателят е бил освободен от плащането им, както и надвнесените такси. Само в тези хипотези таксите следва да се приемат като недължимо платени, т. е. платени без да е налице основание за това. В останалите случаи, както и в хипотези на прекратяване на производството поради просрочие на частната жалба, дължимите държавни такси не подлежат на връщане и възстановяване, доколкото те се дължат за образуване на производство, а не за произнасяне по съществото му от компетентния съд. По изложените съображения, обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Патентно ведомство – юридическото лице, в чиято структура се намира административният орган – ответник, разноски по делото в размер на 200 (двеста) лева юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение