Определение № 13498 от 11.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11125/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК.

Образувано е по частна жалба от Агенция "Пътна инфраструктура", и е против определение № 16397 от 10 септември 2024 г., постановено по адм. д. № 8872/2024 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК са депозирани.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.

С атакуваното определение, на основание чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК, е оставено без уважение искането на АПИ, за спиране на предварителното изпълнение на заповед № САГ24-РА-20-38 от 30 август 2024 г. на вр. и.д. главен архитект на Столична община, с която заповед на основание чл. 195, ал. 4, вр., ал. 1, чл. 196, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ, чл. 4, чл. 6 и чл. 11, и чл. 12 от Наредба за принудителното изпълнение на заповеди по чл. 195, ал. 4, ал. 5 и, ал. 6 ЗУТ за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от тях и заповеди по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Столична община, е наредено на АПИ 1. Да предприемат незабавни действия с цел основен ремонт и възстановяване на мостово съоръжение, част от пътен възел при бул. „България“, Околовръстен път – София, както следва:

1. 1. Незабавно временно укрепване на съоръжението с цел защита живота, здравето и спокойствието на гражданите, както и с оглед предотвратяване погиването му и осигуряване на нормалното му ползване до извършване на действията по т. 1. 2, т. 1. 3 и т. 1.4.

1. 2. Възлагане на последващо конструктивно обследване на съоръжението, съдържащо конкретно предписания към съдържанието на последващия инвестиционен проект;

1. 3. Въз основа на обследването да се изготви инвестиционен проект, който да се внесе за разглеждане и одобряване пред компетентния административен орган и за издаване разрешение на строеж;

1. 4. Изпълнение на строително-монтажните работи, предвидени в одобрените/съгласувани проекти и издаденото разрешение за строеж;

Определен е 30 дневен срок от връчването на настоящата заповед за доброволно изпълнение на установеното в т. 1. 2. и 1. 3. задължение. Определен е и 90 дневен срок от връчването на настоящата заповед за доброволно изпълнение на установеното в т. 1. 4. задължение, като при изпълнение на всички дейности, изпълнителят е длъжен да спазва нормативните изисквания за съответната дейност и нормите на безопасност.

В частната жалба се навеждат доводи за нарушаване на процесуалните правила.

За да постанови обжалваното определение, съдът приема, че спиране на допуснатото по силата на закона съгласно чл. 217, ал. 1, т. 9 ЗУТ предварително изпълнение на заповедта, може да бъде разпоредено от съда, само ако изпълнението може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда по аргумент от чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. Посочил е, че при допуснато по силата на закона предварително изпълнение защитеният обществен интерес се презюмира, като в тежест на жалбоподателя е в този случай да докаже, че от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение за него ще настъпи засягане на частния му интерес противопоставим на обществения и държавен интерес. Съдът е приел, че жалбоподателят не представя убедителни доказателства, относими към условията по чл. 166, ал. 2 АПК и не твърди вреди, които да са трудно поправими. Не доказва обстоятелства противопоставими на презюмираните от закона основания за допускане на предварително изпълнение. Постановено е още, че не се сочат и каквито и да е нови обстоятелства, които да обусловят спирането изпълнението на заповедта. Посочил е, че с оглед въведените възражения от жалбоподателя, в случай на отмяна на заповедта, същият ще разполага с възможността да претендира обезщетение по предвидения в ЗОДОВ ред. Поради това е стигнал до извода, че не са налице законовите предпоставки обуславящи спиране на допуснатото по силата на закона предварителното изпълнение на заповедта и е оставил без уважение искането.

Така постановеното определение е законосъобразно. При постановяване на същото, административният съд правилно е отчел и съобразил приложимите правни норми. Съгласно разпоредбата на чл. 217, ал. 1, т. 9 ЗУТ, жалбите и протестите пред съда не спират изпълнението на заповеди по 195 и 196 ЗУТ, като ал. 2 от разпоредбата предоставя на съда правомощието да спре изпълнението. По реда на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК, допуснато по силата на закон предварително изпълнение на административен акт, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда, ако то би могло да причини на оспорващия значителни или трудно поправими вреди. Доказателствената тежест в случай на предварително изпълнение по силата на закона е върху адресата на заповедта, за разлика от изпълнение настъпило по разпореждане на административния орган по чл. 60 АПК, тъй като определените от закона хипотези изброени в случая в чл. 217, ал. 1 ЗУТ презумират наличието на предпоставките на чл. 60, ал. 1 АПК за допускането му.

В конкретния случай, от страна на молителя не са представени доказателства, обосноваващи категоричен извод за значителност на икономическите му интереси, до степен, която да бъде противопоставена по значимост на обществения интерес, в защита на който е придадено предварително изпълнение на заповедта по закон и следва да е с приоритет спрямо частния такъв.

Твърдените вреди подлежат на изследване при проверката на материалноправните основания, обуславящи разпореденото с обжалвания акт, т.е. относими са към съществото на спора по законосъобразността на заповедта, а не към предпоставките за предварителното й изпълнение. По тях съдът дължи произнасяне след разглеждане и при решаване на делото. Правилно в оспореното определение е посочено и че при евентуална отмяна на заповедта, оспорващият разполага с изрично уредена в ЗОДОВ законова възможност за възмездяване на реално настъпилите вреди.

Предвид това, че обжалваното определение на Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно - следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав