Определение № 8181 от 20.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5802/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. Ж. Ц., чрез адв. Апостолов, срещу определение № 2339/14.05.2026 година на Административен съд – Пазарджик по адм.д. № 573/2026 година. С последното е оставено без уважение искането му за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № GРAM-1411055/02.05.2026 г., издадена от А. Р. на длъжност младши автоконтрольор към Районно управление (РУ) - Велинград, при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Пазарджик, с която спрямо жалбоподателя е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС, без да е правоспособен водач, не притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от това право по съдебен или административен ред“ за срок от 6 месеца, по отношение на лек автомобил „Рено Колеос“, с рег. № [рег. номер]. Релевира възражения за неправилност. Твърди, че изводите на съда са необосновани, тъй като не почиват на никакви обективни доказателства. Сочи, че съдът не е анализирал всички доказателства по делото и това е довело до формиране на погрешни изводи, относно възможността за причиняването му на значителна и трудно поправима вреда, следствие на наложената му принудителна мярка. Според жалбоподателя, допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на процесната заповед ще му причини значителни вреди изразяващи се в невъзможност за изпълнение на трудови задължения, както и затруднения за посещаване на болнични заведения, с оглед здравословни проблеми, както и воденето на децата му на училище и градина. Счита, че заповедта е издадена без да са налице фактически и правни основания за това, както и че е нарушено правото му на защита. Излага подробни аргументи за неправилност на обжалваното определение. Прави искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се спре допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед за прилагане на ПАМ. По делото не са постъпвали възражения. При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на Върховния административен съд констатира, че на 06.07.2026 година е докладвана молба от адв. Апостолов с вх. № 18940/03.07.2026 година по описа на Върховния административен съд с искане за прекратяване на адм.д. № 5802/2026 година по описа на ВАС поради оттегляне на частната жалба. Адм.д. №573/2026 година по описа на АС гр. Пазарджик приключило с влязло в сила съдебно решение №3150/30.06.2026 година, с което съдът отхвърлил жалбата на С. Ж. Ц.. За да се произнесе съставът на ВАС съобрази следното: Производството пред АС гр. Пазарджик е образувано по жалба на С. Ж. Ц. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № GPAM - 1411055 от 02.05.2026 г., издадена от А. Р. на длъжност младши автоконтрольор към РУ - Велинград, при ОДМВР – Пазарджик. С последната, на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП му е приложена ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление на МПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от това право по съдебен или административен ред“, за срок от 6 месеца, по отношение на лек автомобил „Рено Колеос“, с рег. № [рег. номер]. В жалбата е инкорпорирано искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на тази заповед. За да остави без уважение искането за спиране, първоинстанционният съд е приел, че в случая жалбоподателят е изложил твърдения за затруднения в ежедневието си, в грижите за семейството си и при осъществяването на трудовата си дейност, но с подаване на жалбата не е представил доказателства, които да са в подкрепа на тези твърдения. Липсвали данни за конкретни семейни, здравословни, трудови или други обстоятелства, от които съдът да направи извод, че предварителното изпълнение на заповедта ще му причини значителна или трудно поправима вреда. Според съда, лицето не е ангажирало доказателства за здравословното състояние на членове на семейството му или на други близки лица, което да налага постоянни, ежедневни или неотложни грижи от негова страна и налагащи използването именно на процесния лек автомобил. Не били налице и други данни, от които да се обоснове извод, че естеството на трудовата дейност на жалбоподателя налага използването на процесното МПС. Липсвали и доказателства, че Ц. не разполага с други възможности за придвижването му, както и че изпълнението на мярката би довело до последици, надхвърлящи обичайните неблагоприятни последици от прилагането на процесната ПАМ. Обосновал е, че изложените твърдения са много общи и не са подкрепени с относими доказателства, поради което не били налице предпоставките на чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 АПК. Срещу определението на съда е подадена частна жалба, по която е образувано адм.д. № 5802/2026 година по описа на ВАС. До произнасянето на състава на ВАС по частната жалба, с решение на АС – гр. Пазарджик №3150/30.06.2026 година по адм.д. № 573/2026 година съдът е отхвърлил жалбата на С. Ж. Ц. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № GPAM - 1411055 от 02.05.2026 г., издадена от А. Р. на длъжност младши автоконтрольор към РУ - Велинград, при ОДМВР – Пазарджик. Заповедта към настоящия момент се изпълнява на основание влизането й в сила, поради което и към настоящия момент липсва предмет на съдебен контрол поради липса на предварително изпълнение на заповедта. Производството по делото пред ВАС следва да се прекрати и поради оттегляне на частната жалба - правно основание чл. 215, т.5 АПК във връзка с чл. 236 от същия нормативен акт. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение