Решение № 5934 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1166/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на „А.Н.Н. 2“ ООД, ЕИК 121505875, със седалище и адрес на управление в гр.София, представлявано от управителя А. Н. Н., чрез адв. И. Лозанова, срещу Решение № 31861 от 30.09.2025 г., постановено по адм. дело № 1658/2025 г. на Административен съд София- град. С него е отхвърлена жалбата на „А.Н.Н. 2“ ООД против Решение №1040-21-31/21.01.2025 г. на директора на ТП на НОИ-София-град и потвърденото с него Разпореждане №35369/08.08.2024 г., издадено от длъжностно лице по чл.60, ал.1 от КСО. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Искането е за постановяване на решение, с което първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно, както и да бъде отменено решението на директора на ТП на НОИ – София-град. Ответникът – директорът на ТП на НОИ – София-град, редовно призован, не излъчва представител, но в писмени бележки моли за оставяне на решението на административния съд в сила, претендирайки юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Л. Ф. С., чрез адв. Е. Шакина, оспорва касационната жалба, като излага подробни съображения за правилността на първоинстанционното решение. Претендира за съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София- град е Решение №1040-21-31/21.01.2025 г. на директора на ТП на НОИ-София град и потвърденото с него Разпореждане №35369/08.08.2024 г., издадено от длъжностно лице по чл.60, ал.1 от КСО, с което е приета за трудова злополуката по чл.55, ал.1 от КСО, станала на 04.09.2024 г., при която Л. Ф. С. получава „[заличен текст]“ при командировка в магазин/склад за бои на дружеството „А.Н.Н. 2“ ООД, находящ се в гp. Варна, ул. „Кольо Фичето” № 39Г, район Западна промишлена зона. За да отхвърли жалбата на осигурителя Административен съд София- град е приел, че от събраните по делото доказателства по категоричен начин се установява, че са налице посочените в чл.55, ал.1 от КСО елементи на трудовата злополука и работникът е пострадал по време на работа и във връзка с извършваната работа. Решението е неправилно и необосновано, като постановено при неизяснена фактическа обстановка. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил следното: На 30.04.2024 г. Л. Ф. С. – на длъжност „офис мениджър“, в склад/магазин за бои в гр. Варна, при качване на стълба, за да вземе кутия от рафт се подхлъзва и пада по гръб от височина от около 1,80 – 2,00 метра, в резултат на което получава увреждания, изразяващи се в: [заличен текст]. За тези обстоятелства пострадалата е подала декларация за претърпяна трудова злополука в ТП на НОИ – София-град,, като е извършено разследване на трудовата злополука със Заповед № 5101-21-483#6/06.06.2024 г. на директора на ТП на НОИ – София град. За резултатите от извършеното разследване е съставен Протокол № 5103-03-9/11.07.2024 г., в който подробно е описан механизмът на трудовата злополука, времето и мястото на настъпване на събитието. Увреждането е документирано в рентгенография на [заличен текст] от 11.09.2023 г. от ДКЦ „XXX София” ЕООД; резултат от образно изследване от 02.10.2023 г. на ДКЦ от „Софиямед” ЕООД; Болничен лист № Е20232211119/11.09.2023 г.; Болничен лист № Е20232728074/27.09.2023 г.; Болничен лист № Е20232728281/30.10.2023 г. и Епикриза КП № 221.1, издадена от „УМБАЛ и СП Н.И. Пирогов“ ЕАД, с диагноза „[заличен текст]“. Съгласно представения протокол от осигурителя от 12.09.2023 г., липсват преки свидетели на злополуката, като в деня на падането С. е посетила болница „Св. Марина“- гр.Варна, където преглеждащият я лекар я връща, без да издаде болничен лист за неработоспособност. След лекарския преглед Л. С. се връща в склада и продължава работа. Посочено е, че са неглижирани предписанията от Експертно решение №90910 от зас. № 129 от 22.11.2022 г. на ТЕЛК на С. за общо заболяване „[заличен текст]“, представен пред работодателя, от който било видно, че служителката се оплаква от [заличен текст]. Управителят А. Н. бил пристигнал в склада на дружеството в гр.Варна, за да поеме работата в склада от Л. С., която била командирована там. От нея разбрал, че е паднала предишния ден. Споделила му заключението на лекарите от болницата, че не се нуждае от последващо лечение и че се е върнала в склада. На 05.09.2023 г. служителката самостоятелно се връща с поверения ѝ служебен автомобил в гр. София, като последен адрес, видно от GPS на автомобила, е домашният й адрес. На следващия ден – 06.09.2023 г., Л. С. върнала служебния автомобил в офиса в склад София, като преди това посетила хипермаркет „Кауфланд“ (видно пак от GPS на автомобила). Първият болничен лист на С., представен пред работодателя е с начална дата 11.09.2023 г., с диагноза „[заличен текст]“. Длъжностното лице при ТП на НОИ – София-град е издало Разпореждане № 35369/08.08.2024 г., с което по отношение на описаната злополука е прието, че е трудова, тъй като се касае за увреждане, станало през време и във връзка с извършвана работа – при сваляне на стока от стелаж за клиент пострадалата пада и това е довело до временна неработоспособност на пострадалото лице. В установения от закона срок същото е обжалвано от осигурителя, като по постъпилата жалба се е произнесъл с определение директорът на ТП на НОИ – София- град, с което е спрял административното производство за събиране на допълнителни доказателства, относими към искането по жалбата. Определението е било обжалвано от осигурителя, като с Определение № 25468/29.11.2024 г., постановено по адм. дело № 10196/2024 г. на АССГ, същото е било отменено и преписката е върната на административния орган за произнасяне по жалбата на осигурителя. В изпълнение на съдебното определение е била извършена повторна проверка в преписката, като в хода на спряното производство пред административния орган в ТП на НОИ- София- град е постъпило писмо с вх. № 1012-21-1023#4/21.10.2024 г., в отговор на писмо до Столична регионална здравна инспекция, с което е получено ЕР на ТЕЛК № 05196/168 от 09.10.2024 г., издадено от ІІ МБАЛ – 1-ви състав на ТЕЛК на пострадалата Л. Ф. С., като в мотивите на решението си органите на медицинската експертиза са посочили, че ТЕЛК приема причинна връзка - трудова злополука по смисъла на чл.73, ал.1 от НМЕ и чл.55, ал.1 от КСО. Решаващият орган е оставил без уважение жалбата на осигурителя с Решение №1040-21-31/21.01.2025 г. В хода на първоинстанционното съдебно производство са събрани допълнителни доказателства за изясняване на делото от фактическа страна, като е разпитан свидетелят М. С. Б.. Според показанията му, същият не е бил пряк свидетел на инцидента, случил се на 04.09.2023 г., бидейки на обучение с още двама служители в обекта магазин/склад на дружеството в гр. Варна. Според свидетеля, след инцидента са посетили лекар, който е прегледал пострадалата набързо, като й предписал обезболяващи и крем за мазане, след което двамата са се върнали на работното си място и продължили работния процес. Неправилно в решението си първоинстанционният съд е приел, че от събраните в производството доказателства по категоричен начин се доказва кумулативното наличие на посочените в чл.55, ал.1 от КСО елементи на трудовата злополука като осигурен социален риск. Легалната дефиниция на този риск се съдържа в нормата на чл. 55, ал.1 от КСО, в която са установени юридическите белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, както следва: 1/ внезапно увреждане на здравето (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2/ злополуката да е станала с осигурено лице; 3/ функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и внезапното увреждане на здравето – това е връзката на увреждането с обичайните обстоятелства и условия, при които протича изпълнението на трудовата функция по трудовото правоотношение с работодателя; 4/ неблагоприятен резултат от увреждането – неработоспособност или смърт; 5/ причинна връзка – неблагоприятният резултат (неработоспособността, респективно смъртта) да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства, както и при нетравматични увреждания внезапното увреждане на здравето да е настъпило в резултат от извършваната работа; 6/ наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд. Като един от конститутивните елементи на понятието „трудова злополука“ е необходимо категорично и безспорно установяване наличието или липсата на причинна връзка между настъпилата временна неработоспособност и претърпяното увреждане на здравето. В тази връзка, разпоредбата на чл.72 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/, във връзка с чл.13 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки /НУРРОТЗ/ предвижда, че причинната връзка между увреждането и настъпилата временна неработоспособност следва да бъде установена от органите на медицинската експертиза. Именно на горепосочените изисквания се е позовал директорът на ТП на НОИ – София-град в писмо, изх. № 1012-21-1023#1 от 24.09.2024 г. до Столична регионална здравна инспекция, като е спрял производството и е поискал произнасяне относно наличието на причинна връзка между претърпяното на 04.09.2023 г. от Л. С. здравословно увреждане и настъпилата на 11.09.2023 г. временна неработоспособност. В резултат на инициираното производство е било постановено Експертно решение № 05196/168 от 09.10.2024 г., издадено от ІІ МБАЛ – 1-ви състав на ТЕЛК, с което се приема, че е налице „причинна връзка – трудова злополука по смисъла на чл.73, ал.1 от НМЕ и чл.55, ал.1 от КСО.“ Влязлото в сила решение на ТЕЛК/НЕЛК относно въпроса за причинната връзка е задължително за директора на НОИ по аргумент от чл.113, ал.3 от Закона за здравето. Административният съд не е разгледал обаче въпроса дали въпросното ЕР на ТЕЛК е влязло в законна сила към момента на издаване на процесното Решение №1040-21-31/21.01.2025 г. на директора на ТП на НОИ-София- град, вкл. дали е било връчено на заинтересованите страни в производството и било ли е обжалвано от тях. Този въпрос е станал повод от страна на административния орган да бъдат поискани доказателства относно надлежното връчване на ЕР на ТЕЛК № 05196/168 от 09.10.2024 г. на заинтересованите страни в производството, както и данни дали същото е било обжалвано и влязло ли е в законна сила. Такава информация обаче липсва в представената административна преписка, а от своя страна първоинстанционният съд не е аргументирал извод относно стабилността на ЕР на ТЕЛК за установяване на причинната връзка между злополуката и настъпилата на по-късен етап временна неработоспособност. В тази връзка следва да се посочи също, че съдът не е бил обвързан от констатациите в посоченото ЕР на ТЕЛК предвид липсата на данни за неговата стабилност, като в нарушение на съдопроизводствените правила е счел, че получаването на ЕР единствено от страна на НОИ води до категоричния извод за осъществяване на част от фактическия състав по чл.55, ал.1 от КСО, а имонно- наличие на причинна връзка. Административният съд е пропуснал да разгледа подробно въпроса за друга кумулативно изискуема предпоставка, с наличието на която законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, а именно - функционалната зависимост между изпълнението на трудовите функции и внезапното увреждане на здравето. Направеният от съда извод, че увреждането е станало във връзка с извършваната работа, не се подкрепя изцяло от доказателствата по делото, като част от тях, включително и дадените от свидетеля показания и извършения на 04.09.2023 г. медицински преглед, не констатират травма, която да отговаря на описаното от служителката претърпяно увреждане. В тази връзка е следвало да бъде изследван въпросът: има ли връзка заболяването на Л. С., описано в ЕР № 90910/22.11.2022 г. /л.81 от първоинстанционното дело/, със състоянието ѝ след претърпения от нея инцидент на 04.09.2023 г. и възможно ли е симптоматиката на [заличен текст] да бъде причина за падането, описано от нея. Също така е трябвало да се изследва и обстоятелството какъв е бил ходът на заболяването, описано първоначално в Допълнителен лист № 029240 от 04.09.2023 г. към лист за преглед на пациент /л.96 от първоинстанционното дело/, впоследствие и в представените и посочени от съда болнични листове, както и в Епикриза КП № 221.1, издадена от „УМБАЛ и СП Н.И. Пирогов“ ЕАД, с диагноза [заличен текст] /л.94 от първоинстанционното дело/, ведно с другите медицински документи, и би ли могъл да бъде направен извод, че описаната диагноза може да бъде причинена от падане от стълба от височина, описана от жалбоподателката и възможно ли е всички последици от описания инцидент да настъпят на по-късен етап, и ако да, на какъв. На следващо място, предвид извършения на 04.09.2023 г. медицински преглед и неговите констатации, следва да се даде отговор на въпроса: [заличен текст] какви са първите мерки, които се вземат от медицинските лица, какви изследвания се назначават и какво е обективното състояние на пациента в такива случаи, както и дали е било възможно описаното в Допълнителен лист към лист за преглед на пациент № 029240 от 04.09.2023 г. състояние да отговаря на диагнозата „[заличен текст]“, установена впоследствие първо на дата 11.09.2023 г. Тъй като отговорите на тези въпроси изискват специални знания в областта на медицината, като същите са от съществено значение за изясняване на всички факти и обстоятелства по случая, то съдът е имал задължението по реда на чл.49 от АПК да назначи съдебно-медицинска експертиза, която да изясни възникналите в хода на производството въпроси, за които той няма необходимите специални знания. Административният съд не е установил в пълнота фактите, като не е анализирал изцяло събраните по делото доказателства, от които да може да бъде направен аргументиран извод относно обстоятелството дали дадената злополука има характер на „трудова“. Допуснатите съществени нарушения обуславят необходимостта от отмяна на постановеното първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да бъдат обсъдени всички доводи на жалбоподателя както относно действителността на оспорения административен акт, така и по отношение неговата законосъобразност на всички основания по чл.146 от АПК. Съдът следва да допусне и съдебно-медицинска експертиза, след даване възможност на страните в процеса да формулират задачи за същата, която да даде заключение по основните въпроси, касаещи премета на спора, примерно изброени по-горе. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение, като неправилно, следва да бъде отменено, а на основание чл.222, ал.2, т.1 и 2 от АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани, а направените трябва да бъдат взети предвид при условията на чл.226, ал.3 от АПК. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение