Решение № 3533 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5515/2016 г.

Решение № 3533 от 22.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5515/2016 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на С. Н. К. от гр. В. против решение № 420/29.02.2016 г. по административно дело № 2320 по описа за 2015 г. на Административен съд - В., в частта, с която е отхвърлено оспорването на Ревизионен акт № Р - 03-1305220-091-001/27.03.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с Решение № 293/29.06.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП"-В. при ЦУ на НАП, за определени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за периода 2007-2012 г. в общ размер от 25 766, 36 лв. главница и 14 951,01 лв. лихви, при ревизия по реда на чл. 122 ДОПК. Поддържани са доводи, че неправилно са определени паричните потоци за ревизирания период, поради неправилно прието от органите по приходите и от съда начално салдо 0 лв. към 01.01.2007 г. при неприемане, че към тази дата е разполагала с декларираните от нея 283 800 лв. остатък от получен кредит от ОББ през 2005 г. в размер на 300 000 лв. за ремонт и строителство, както и невъзприетите твърдения за получени заемни средства от посочени лица, с мотиви за невъзможност на посочените от жалбоподателката заемодатели да и предоставят описани в договори за заем средства. В съдебно заседание касатора се представлява от адв. Т. Ковачева с пълномощно по делото, която поддържа касационната жалба по изложените съображения. Иска отмяна на решението, претендира разноски. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-В. при ЦУ на НАП в представена писмена молба от юрисконсулт излага съображения за правилност на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. При извършена ревизия на жалбоподателката като местно физическо лице по смисъла на ЗДДФЛ, е установено е, че е подала ГДД само за 2009 г., в която е декларирала 0 лв. данъчна основа и 0 лв. дължим данък. Извършена е проверка и анализ на движението на паричните средства, всички доходи и всички разходи, реализирани от жалбоподателката - банкови сметки, доходи от трудови правоотношения и други доходи, подлежащи на деклариране, имуществено състояние, пътувания в чужбина, получени и предоставени заеми. Извършена е съпоставка между средствата, с които лицето е разполагало по години и извършените разходи, в това число разходи за издръжка на домакинството. За ревизираните години, в приходната част на потока са включени приходи от трудово правоотношение, изплатени печалби от участие в хазартни игри, възстановени средства от "Тонико" ООД, изтеглени от банковите сметки средства, изтеглени суми от кредитна карта, продажба на дружествени дялове, получени суми от дивиденти, получен заем от В. Т., съобразно декларацията на лицето в хода на ревизията, като част от твърденията са приети за недоказани и по-специално начално салдо към 01.01.2007 г. в размер на 283 800 лв., както и получени заемни средства от различни физически лица през 2010 и 2011 години. В разходката част са включени обичайния размер на разходите за живот, определени по данни на НСИ, разходи за пътувания в чужбина съгласно получена информация за регистрирани преминавания - влизания/излизания от страната, направени вноски в притежавани банкови сметки, платени такси, разходи за местни данъци и такси и др. Въз основа на събраните доказателства, направен анализ и съпоставка на получените доходи и извършените разходи от задълженото лице през ревизираните периоди, органите по приходите са установили превишение на разходите над приходите: за 2007 г. в размер на 15 961,76 лв.; за 2008 г. в размер на 14 3147,13 лв., за 2009 г. в размер на 37 962,95 лв., за 2010 г. в размер на 36 654,25 лв., за 2011 г. в размер на 19 673,64 лв. и за 2012 г. в размер на 24 978,65 лв. Прието е, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно: декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на финансиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период и са установени задължения за пряк данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, описани по години и в съдебното решение за данъчни периоди 2007-2012 г., при данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Съдът е уважил жалбата частично въз основа на установени неточности при формирането на паричните потоци от органа по приходите и е коригирал данъчната основа за облагане на годишна база приходи/разходи. Установил е по-нисък размер на данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. и е отменил РА в тази част за размер над 3717, 93 лв. главница и лихви 2851, 75 лв. и за 2010 г. за размер над 1970,06 лв. главница и лихви 786, 75 лв. Отменил е изцяло установените задължения за 2012 г. За 2008 г. и 2011 г. извода на съда е за дължим данък в по-висок размер от установения с РА, но поради забраната за влошаване положението на жалбоподателката, е потвърдил размера определен от органите по приходите. За 2009 г. не е установена разлика и определената от органите по приходите данъчна основа не е коригирана, съответно е потвърден определения данък. В отменената част, решението не е обжалвано, поради което е влязло в сила и не е предмет на инстанционен контрол. С касационната жалба се атакува решението в отхвърлителната част. Поддържани са доводи, че неправилно са определени паричните потоци за ревизирания период, поради неправилно прието от органите по приходите и от съда начално салдо 0 лв. към 01.01.2007 г. при неприемане, че към тази дата жалбоподателката е разполагала с декларираните от нея 283 800 лв., остатък от получен кредит от ОББ през 2005 г. в размер на 300 000 лв. за ремонт и строителство, както и невъзприетите твърдения за получени заемни средства от посочени лица, с мотиви за недоказаност на предаване и получаване на описаните в договорите за заем средства. Твърдят се допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводството относно разпределение доказателствената тежест, която при ревизия по реда на чл. 122 ДОПК е в тежест на ревизиращите органи. Твърди се в касационната жалба, че съдът напълно е игнорирал отговорите на вещото лице, по-специално по трети въпрос, в който е дадена подробна разбивка на усвояването на кредита и връщането му по години. Поставените въпроси, свързани със заеми от трети лица на вещото лице са с отговори, свързани с обяснението на жалбоподателката. Решаващо в случая е поведението на ревизираното лице, което не е изпълнило своевременно задължението си по чл. 50, т. 5, б. "в" ЗДДФЛ да декларира получените от нея заеми. Едва след започване на проверката срещу нея, през 2013 г. подава декларация, в която декларира, че е получила такива заемни средства. Обстоятелството, че заемодателите са баща на жалбоподателката и баща на детето й, както и други, с които макар и да не е в родствени отношения по смисъла на закона, при наличието на такива близки отношения, както е приел съдът, договорите за заем като частни документи, поради извод, че са съставени за целите на ревизионното производство, правилно не са ценени от административния орган и от съда. Органите по приходите са зачели доказателствената сила по отношение на заем в размер на 9000 лв., който е признат и е включен в приходната част на паричния поток за 2011 г. По отношение твърдението за наличност към 01.01.2007 г. на сумата в размер на 283 800 лв., липсват доказателства за това, че след усвояването на кредита от ОББ в размер на 300 000 лв. през 2005 г., жалбоподателката е запазила част от сумата. Наличност в брой на суми от размерите на посочените от ревизираното лице са единствено нейни твърдения, но недоказани с надлежни доказателства. Доказателствената тежест е за оспорващия, който във всички случаи, включително и при ревизия по реда на чл. 122 ДОПК, следва да установи по безспорен начин налични средства, придобити по трудови договори или по друг начин, както и разходвани средства за ревизираните периоди, установени с надлежни доказателства, за да обори наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 ЗДДС, включително и фактите, установени в хода на ревизията. Процесуалната активност на оспорващия е от съществено значение и същият не може да прехвърли отговорността за доказване на благоприятни за него факти като служебно задължение на съда. С оглед изложеното, решението на първоинстанционния съд в частта, с която е потвърден РА за установени задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за ревизирани периоди от 2007 г. до 2011 г., при ревизия по реда на чл. 122 ДОПК следва да се остави в сила като правилно, поради липсата на касационни основания за отмяна по чл. 209 от АПК. Съобразно изхода на делото на ответника - административния орган се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161 ДОПК, изчислено по реда на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - чл. 9, вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 в размер на 1320 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение