Определение № 2186 от 25.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1709/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалбата на Инициативен комитет на жителите на с. Поройна, община Първомай за защита на обществените интереси срещу находище "Дрянка" с. Поройна, община Първомай, представляван от председателя А. Х. М., чрез процесуалния представител адвокат В. Бучкова, с посочен съдебен адрес в гр. Пловдив, против мълчалив отказ на министъра на енергетиката за издаване на индивидуален административен акт по чл. 68, ал. 1 от Закона за подземните богатства (ЗПБ), по предявено от инициативния комитет, искане вх.№ Е-92-00-1297/09.12.2025 г. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира, че спорът не му е родово подсъден. Предмет на оспорване е обжалван от Инициативен комитет на жителите на с. Поройна, община Първомай, в качеството на засегната общественост по смисъла на §1 т.49 от ДР на ЗПБ, на мълчалив отказ на министъра на енергетиката да се произнесе по негово искане да бъде преустановен добив на баластра от находище „Дрянка“ по договора за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства - строителни материали чрез добив от находище "Дрянка", в с.Пройна и кв. „Дебър“ на гр.Първомай, област Пловдив. В чл. 132 АПК законодателят е разпределил делата между административните съдилища и Върховния административен съд по рода им, като оспорваният мълчалив отказ на министъра на енергетиката не попада сред актовете изброени в чл. 132, ал. 2 АПК, подсъдни на Върховния административен съд. Според т. 2 на посочената норма, на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията на актове на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, но само такива, които са издадени при упражняване на конституционните им правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. Мълчаливият отказ на министъра на енергетиката да преустанови действието на концесионен договор, не съставлява отказ за издаването на акт, при упражняване на конституционните правомощия на министъра по ръководство и осъществяване на държавното управление. В Конституцията на Република България не е регламентирано изрично, че министърът на енергетиката издава подобни разпореждания по конкретно подадени заявления. (в тази насока решение № 8 от 23.04.2018 г. на Конституционния съд по конст. дело № 13/2017 г.). Поради това и настоящият състав приема, че съгласно правилата на местната подсъдност по чл. 133, ал. 1 АПК, спорът е подсъден на Административния съд-Пловдив, тъй като членовете на инициативния комитет - жалбоподател, са живущи в района на този орган на съдебна власт. По тези съображения, производството пред Върховния административен съд следва да се прекрати, а жалбата - да се изпрати по подсъдност на Административен съд-Пловдив. Водим от изложеното и на основание чл. 135, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение