Определение № 2343 от 23.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1362/2025 г.

Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба, подадена от К. А. М., чрез адв. А. В. от АК – Пазарджик, за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, на влязлото в сила решение № 574 от 21.12.2022 г., постановено от Апелативен съд – П. по в.т.д. № 37 по описа на съда за 2022 г., с което след частична отмяна на решение № 436 от 24.07.2018 г., постановено по т.д. № 73/2018 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив е осъден молителят да заплати на „Юробанк България“ АД сума в размер на 64000 швейцарски франка с левова равностойност по курс купува 1.181600 лв. за швейцарски фрак към датата на усвояване на кредита - 24.06.2008 г., частично предявена претенция за главница в общ размер на 83728.76 швейцарски франка, дължима на основание Договор за потребителски кредит № HL 34686 от 13.05.2008 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 31.01.2018 г. до окончателното й заплащане, със законните последици по отношение на разноските в производството. В молбата се твърди, че срещу решението, отмяната на което се иска, молителят е депозирал касационна жалба, в която се поддържат всички основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 1-3 ГПК; оспорват се изводите, че договорът за кредит е сключен в швейцарски франкове; поддържа се, че договорните клаузи, регламентиращи предоставяне на сумата по договора в швейцарски франкове са неравноправни и като такива са нищожни на осн. чл. 146, ал. 1 ЗЗП; оспорват се и изводите във връзка с наличието на усвоена непогасена главница по процесния договор за кредит и за нейния размер. Сочи се, че независимо от изложеното, с определение по т.д. № 711/2023 г. по описа на Върховен касационен съд, ТК, Второ т.о., въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Настоява се, че при постановяване на определението си съставът на ВКС не се е съобразил с разпоредбата на чл. 631, ал. 1 и ал. 2 и чл. 633 от ГПК, тъй като на състава на ВКС следва да е служебно известно, че към момента на образуване на производството пред него, с определение № 1245 от 11.05.2022 г. по гр.д. № 865/2022 г. на Софийския апелативен съд е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /СЕС/ по възпроизведени от молителя в молбата му въпроси, във връзка с хипотеза на клауза в договор за банков кредит, съгласно която разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в чужда валута (швейцарски франкове), а банката служебно превалутира сумата в национална валута, като реалното усвояване на кредита се извършва в евро и валутният риск се поема изцяло от потребителя, и в тази връзка клаузата е призната за неравноправна. Настоява се, че с действията си по недопускане до касационно обжалване без съобразяване с преюдициалния въпрос Върховният касационен съд, ТК, Второ т.о. е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 631 и чл. 633 от ГПК, а практиката на ВКС, обусловила изхода на делото по отношение на молителя е постановена без диалог със СЕС и поради това в пряко противоречие с правото на ЕС, а възраженията на молителя в качеството му на потребител за недействителност на целия договор за кредит, са отхвърлени без мотиви и без да се обсъжда позоваването на Решение по дело С-118/17 и Решение по дело С-260/18 на СЕС. Според молителя в конкретния случай условието за погасяване на кредит в швейцарски франкове, разглеждано от състава на Апелативен съд - П. и от състава на Върховен касационен съд, отговаря на всички посочени от СЕС критерии за неравноправност, но е прието за действително и обвързващо го като потребител, а практиката на СЕС е игнорирана от решаващите състави на въззивния и касационния съд. Сочи се още, че в т. 40 от Решение от 20.09.2017 г. по дело С- 186/16 на СЕС е дадено разяснение, че договорите за кредит, индексирани в чуждестранна валута, не могат да се приравнят на договори за кредит в чуждестранна валута като разглежданите в главното производство, откъдето следва съдът да отговори на редица въпроси, сред които и изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на цялото вземане с оглед промените в чл. 112 от ЗЗД. Излагат се още редица твърдения, основани на Решение от 18 ноември 2021 г., A. S.A., С-212/20, Решение от 29 април 2021 г. Bank ВРН С-19/20, Решение от 31 март 2022 г., Lombard Penziigyi es Lizing C-472/20 и Решение от 08 септември 2022 г. D.B.P. съединени дела С-80/21 - С-82/21, че поради несъобразяването на практиката на СЕС и недопускане до касационно обжалване е налице хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ГПК - въззивния съд се е произнесъл по спора в явно противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз. Твърди се, че в конкретния случай са налице нови обстоятелства, обективирани като нови писмени доказателства, които са от съществено значение за изхода на делото, като според молителя се касае за решение по тълкувателно дело № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС, постановено на 21.11.2024 г., което дава отговор на въпрос, поставен от молителя още с отговора на исковата молба досежно давността по чл. 114 от ЗЗД. Сочи се също, че съставът на Върховен касационен съд, ТК, Второ т.о. е част от ОСГТК на ВКС, видно от решението по тълкувателното дело, и следва да се приема за безспорно, че същият състав е знаел за наличието на такова повдигната тълкувателно дело, а с несъобразяването си с решението по тълк.д. № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС, така постановеното решение на Апелативен съд - П., попада в хипотезата на чл. 280, ал. 1, предл. 2 от ГПК - съдът се е произнесъл по спор в противоречие с практиката на ВКС в тълкувателни решения /основанието за допускане на касационно обжалване поради противоречие със задължителната практика на ВКС в тълкувателни решения, всъщност е уредено в т. 1 от сочения законов текст – бел. на докладчика във ВКС/. Настоява се, че по отношение на молителя следва да се приеме за меродавна датата на постановяване на решението по тълкувателното дело във връзка с узнаването на новите обстоятелства, а именно - 21.11.2024 г., поради което и според него, молбата му е депозирана в 3-месечния срок, обективиран в чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК. Излага се, че несъобразяването нито с разпоредбата на чл. 633 от ГПК по отношение преюдициалното запитване до Съда на Европейския съюз, нито с решението по тълк.д. № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС от страна на ВКС, ТК, Второ т.о. и недопускане до касационно обжалване, представлява несъобразяване с практиката на ВКС и на СЕС, което е довело до ограничаване правата и законните интереси на молителя в качеството му на потребител и гражданин на страна - член на Европейския съюз. По-натам се сочи, че е образувано изп.д. № 20248250400832 по описа на ЧСИ С. Г.. рег. № 825 в КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Пловдив, въз основа на посочените по-горе документи, по което е насрочен опис от страна на съдебния изпълнител на 18.02.2024 г. Иска се на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК отмяната на решение № 574 от 21.12.2022 г. по в.т.д. № 37/2022 г. на Апелативен съд – П., допускане на касационното му обжалване, отмяната му и решаването на спора при съобразяване с трайната практика на Съда на Европейския съюз и тълкувателните решения на Върховния касационен съд. Иска се на основание чл. 432 и чл. 309 от ГПК спирането на изп.д. № 20248250400832 по описа на ЧСИ С. Г., рег. № 824 на КЧСИ с район на действие Окръжен съд - Пловдив до постановяване на решение по настоящото дело. Във връзка с искането за спиране на посоченото изпълнително дело /което по същество е искане за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение, отмяната на което се иска/ и в изпълнение на указания, дадени с разпореждане на председател на ТО/ТК на ВКС, с молба от 18.07.2025 г. по делото са представени доказателства за внесено обезпечение по реда на чл. 282 от ГПК в размер на 75622,40 лв., постъпването на която сума по сметката за обезпечения на ВКС е потвърдено от счетоводството на съда. Ответникът по молбата за отмяна на влязлото в сила решение оспорва същата, като недопустима и неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед релевираните основания за отмяна, приема следното: Според задължителните указания в т. 10 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК представляват определени фактически твърдения на молителя, които обосновават неправилност на влязлото в сила решение; Наличието на точно и мотивирано изложение от страната на посочените основания, на които Върховният касационен съд може да даде правна квалификация по чл. 303 и чл. 304 ГПК, представлява изпълнение на изискването на чл. 306, ал. 1 ГПК за редовност на молбата за отмяна (т. 13 от Постановление № 2/77 на ППВС); Молбата за отмяна няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК; Нередовна е молбата за отмяна, в която съдържанието й препраща само към законовия текст на чл. 303, ал. 1 ГПК, без да са изложени конкретни факти, които да могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания в чл. 303, ал. 1 ГПК. В настоящия случай в молбата за отмяна на влязлото в сила решение не се твърдят обстоятелства измежду предвидените в разпоредбите на чл. 303 и 304 от ГПК, които могат да бъдат квалифицирани като основания за отмяна на влязлото в сила решение, съобразно цитираните непосредствено по-горе, задължителни за съдилищата разяснения на касационната съдебна инстанция в посоченото тълкувателно решение. В молбата са изложени твърдения, съставляващи единствено основания за касирането на влязлото в сила въззивно решение, отмяната на което се иска по смисъла на чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК /несъобразено наличие на основание за спиране на производството, съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон/, такива за неправилност и на определението на касационния състав, с което влязлото в сила въззивно решение не е допуснато до касационно обжалване, както и такива, разкриващи според молителя наличието на основания за допускане на такова обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, противно на приетото от състава на ВКС в окончателното му определение, приключващо производството по чл. 288 от ГПК, с което влязлото в сила решение, отмяната на което се иска, не е допуснато до касационно обжалване. Нито едно от така изложените обстоятелства и твърдения на молителя, частично възпроизведени и по-горе в настоящите мотиви, не може да бъде квалифицирано като основание за отмяна на влязлото в сила решение, измежду изчерпателно установените такива основания в разпоредбите на чл. 303 и чл. 304 от ГПК. На свой ред, не съставляват нито нови обстоятелства, нито нови писмени доказателства от съществено значение за делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, нито пък, както се твърди в молбата - „нови обстоятелства, обективирани като нови писмени доказателства, които са от съществено значение за изхода на делото“, постановяването и обявяването /обективирането/, на ТРОСГТКВКС № 3 от 21.11.2024 г. по тълк.д. № 3/2023 г. Съобразно задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 7/2014 г. от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС и мотивите към същата, последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението, не е основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение нито по т. 1, нито по т. 3 от ал. 1 на чл. 303 от ГПК. Прието е, че спецификата на тълкувателния акт /ТРОСГТКВКС/ се проявява в дейността, която ОСГКТК осъществява и която няма отношение към правоприлагане по конкретен правен спор, засягащо въпроси, ограничени в предмета на определено дело, независимо дали те ще се обхващат от силата на пресъдено нещо или ще засягат само преюдициални отношения, обуславящи спорно право и по тях няма да се разпростре силата на пресъдено нещо. Посочено е, че особеностите на всяко тълкувателно решение на ОСГКТК обуславят липсата на правно значение за фактическата обстановка по конкретен правен спор на последващото тълкувателно решение /ПТР/. По индивидуален правен спор ПТР не може да има значението на юридически факт, тъй като с оглед на посочените по-горе характеристики, не представлява елемент от основанието на иска, респективно не съставлява факт, индивидуализиращ материалното гражданско право - предмет на делото. ПТР не е доказателствен факт по конкретно дело, тъй като не съдържа данни, от които могат да се направят констатации за факт с правно значение, включително обстоятелство, променящо приетата от съда фактическа обстановка по делото. Освен това ПТР не е факт, от който произтичат правни последици за възраженията, които биха могли да се противопоставят в конкретното правоотношение срещу предявения иск. По подробно изложени съображения пак там също е прието, че ПТР не може да се квалифицира като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и предвид различния правен резултат, който поражда, доколкото с приемането му се дава окончателен отговор относно действителния смисъл на определена разпоредба, като по този начин се осигурява еднакво приложение на законите от съдилищата, но даденото задължително тълкуване на приложимия по делото закон в друг смисъл, различен от възприетия във влязлото в сила съдебно решение, не предизвиква последиците, които настъпват при откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК по реда на чл. 307 ГПК. В конкретния процесен случай няма и никаква връзка между предмета на соченото от молителя ТРОСГТКВКС № 3 от 21.11.2024 г. по тълк.д. № 3/2023 г. и въпроса, на който същото дава задължителен за съдилищата отговор, с конкретните твърдения на молителя в опит за обосноваването наличие на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК /освен твърдението му, че по приключилото дело е поставил въпроса за давността по чл. 114 от ЗЗД, което обаче е изцяло относимо отново и само към правилността на влязлото в сила решение, но не и към наличието или не на претендираното основание за отмяната му/. С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че молбата за отмяна на влязло в сила решение, с която е сезиран, е недопустима и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, както и инкорпорираното в същата искане за спиране на изпълнението на влязлото в сила решение, отмяната на което се иска, а производството по делото следва да бъде прекратено. Така мотивиран, Върховния касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ търговско отделение