Решение № 15913 от 22.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9363/2020 г.

Решение № 15913 от 22.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9363/2020 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на М. Янушев против решение № 362/26.06.2020 г. по адм. д. № 39/2020 г. по описа на Административен съд-Пазарджик /в касационната жалба е допусната грешка в номера на решението/. Иска отмяна на решението с доводи за неправилност поради материална незаконосъобразност и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че съдът не се произнесъл по наведените доводи за неспазване на формата по Приложение № 8 от Инструкция № 8121 з-470/27 април 2015 г. на МВР, на чл. 6 от АПК и липсата на данни за изминалите 2 години да е оказвал натиск и влияние върху някого. Претендира разноски. Ответната страна министърът на вътрешните оспорва касационната жалба по съображения развити в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 362/26 юни 2020 г. по адм. д. № 39/2020 г. по описа на Административен съд-Пазарджик е отхвърлена като неоснователна жалбата на М. Янушев против заповед № 8121 к-14549/27.12.2019 г. на МВР, в частта, в която временно е отстранен от работа по чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - л. 13 от делото, тъй като служебното положение на служителя би затруднило разкриването на обективната истина. За да постанови този резултат съдът приема, че като полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР жалбоподателят разполага с полицейски правомощия, от които ако се възползва може да окаже натиск върху свидетели, да унищожи или да укрие служебна информация като документи и актове, свързани с предмета на доказване. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Първоинстанционният съд е постановил решението след приобщаване по делото на всички писмени доказателства относими към предмета на спора, с които са установени обстоятелствата, във връзка с които е започнало дисциплинарно производство срещу М. Янушев. Анализирал е относимите за случая факти и стигнал до правилния правен извод за законосъобразност на издадения индивидуален административен акт. Вярно е, че съдът не е изложил мотиви по оплакването за неспазване на приложение № 8 към Инструкция № 8121 з-470/27 април 2015 г. на МВР и и на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, но това не променя резултата по делото. Затова допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила поради необсъждане на наведени доводи от жалбоподателя не се отразяват на крайния резултат по делото и не е съществено. Всички факти, установени от административния орган и посочени в справка № 7855 р-11004/20.11.2019 г. на Директор на Дирекция "Вътрешна сигурност"/л. 27/, предложение № 312 р-22321/22.11.2019 г. на директор на Областна дирекция на МВР Пазарджик- л. 26 и заповед № 8121 К-14549/27.12.2019 г. сочат за редовни контакти на жалбоподателя полицейски инспектор, разузнавач V степен в група "Криминална полиция" към РУ-Велинград, с криминално проявено лице, обявено за общодържавно издирване, на когото е предоставял служебна информация, до която е имал достъп чрез своя акаунт от информационните фондове на МВР и която информация е използвана от криминално проявеното лице за изнудване на конкретни граждани и за получаване на пари. Правното основание правилно е определено по чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съответствието на издадения административен акт с материалния закон, съгласно правилото на чл. 142, ал. 1 от АПК, се преценява към момента на издаването му. Следователно, за да се прецени дали административният акт е законосъобразен се преценяват обстоятелствата към 27.12.2019 г. Установените нарушения са извършени в предходен период от време, но дисциплинарното производство е започнало на 27.12.2019 г. въз основа на събрани с проверка данни. Временното отстраняване от длъжност не е извършено с отделна заповед, което не представлява основание за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. Изискването за форма със закона в чл. 214, ал. 1 от ЗМВР е "писмена заповед". Такава е налице, а обективното съединяване на заповедта за започване на дисциплинарното производство със заповедта за временно отстраняване от длъжност не опорочава същата. Важното е временното отстраняване от длъжност да не е в устна форма, да има фактически и правни основания, за да може волята на издателя на административния акт да е ясна за служителя и той да упражни правото си на защита. Не е налице основание за отмяна по чл. 146, т. 5 от АПК във връзка с проверката за спазване на целта на закона. В хипотезата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР служителят не се отстранява задължително при образувано срещу него дисциплинарно производство. Това е предоставено в оперативната самостоятелност на органа, който е образувал дисциплинарното производство, а съдебният контрол е по чл. 169 от АПК. В случая, предвид установените факти и изложените мотиви в административния акт не е налице превратно упражняване на правомощия при преследване на цел, която да се разминава с тази на закона. Целта на закона е да се осигурят условия за провеждане на дисциплинарно производство при спазване на принципа за истинност по чл. 7 от АПК и издирване и доказване с допустимите от закона средства на действителните факти по случая. Затова е необходим баланс при спазване на този принцип и принципа за съразмерност правомощията да се упражняват по такъв начин, че да не бъдат засегнати права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от ней-необходимото за целта, за която актът се издава. Настоящият съдебен състав счита, че не е нарушен чл. 6, ал. 2 от АПК. Това е така, защото от длъжностната характеристика на жалбоподателя/ л. 278 е видно, че същият осъществява сътрудничество с оперативни източници, има достъп до специализираните информационни масиви на МВР, участва в извършване на процесуални действия по НПК, извършва проверки, които му се възлагат, работи за оптималното приложение на научни постижения и технически средства в борбата за престъпността, има самостоятелност при вземане на решения в рамките на своите правомощия. Това означава, че административният орган с основание предполага към 27.12.2019 г., че такъв вид правомощия могат да се използват от служителя във вреда на дисциплинарното разследване. Доводът, че е изминал голям период от време, през който служителят не е навредил на дисциплинарното производство не е относим към спора. Временното отстраняване от работа е принудителна административна мярка и ако основанието за нейното прилагане е отпаднало поради настъпили впоследствие факти, това може да представлява основание за отмяната на принудителната административна мярка, но не се отразява на нейната законосъобразност по смисъла на чл. 142, ал. 1 от АПК. Предвид изложеното първоинстанционното съдебно решение е правилно и следва да се остави в сила. Тъй като ответникът не претендира разноски, такива не следва да се присъждат. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение