Определение № 50687 от 28.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 592/2022 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. В. А. против решение № 152/01.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 1144/2021 г. от Х-ти състав на Окръжен съд – Пловдив. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, състав на въззивен съд е потвърдил решение на районен съд, с което е отхвърлен иск за прогласяване нищожност на съдебно решение. Ищецът е изложил твърдения за нищожност на съдебното решение, поради противоречие между началната дата на дължимата издръжка, като в уводната част е посочено: «начиная от депозиране на исковата молба пред съда – 18.06.2014г.» и отразеното на стр. 10 от решението, че издръжката следва да се присъди от датата на влизане в сила на решението в сила, което е повторено и на стр. 11 от мотивната част на решението. Съдът е приел, че за да е налице нищожно съдебно то следва да е постановено от ненадлежен орган, нефункциониращ в необходимия състав; извън пределите на правораздавателната компетентност на съда; да не е съставено в писмена форма или да не е подписано, а също така и да изразява воля на съда по начин, който да не позволява да се изведе даже и чрез тълкуване на нейното съдържание. Прието е, че в постановеното от ПдОС съдебно решение няма нито един от посочените пороци, който да прави съдебния акт нищожен. Освен изложеното, съдът е посочил, че в него е изразена ясна и разбираема воля издръжката, дължима на децата да е с начален момент датата на влизане на решението в сила. Трайна е съдебната практика, че за да е нищожен съдебният акт, постановен по гражданско дело, той трябва да страда от толкова сериозен порок, нарушаващ съдоустройствените или процесуалните норми, установяващи изискванията за неговата валидност, че изцяло да е лишен от законова опора и да не притежава качествените характеристики на валидно съдебно решение, определение или разпореждане. Така, нищожност на съдебния акт е налице при постановяването му от ненадлежен орган (несъдебен орган или макар и изхождащ от името на съд – от лице или лица, които нямат съдийска правоспособност) или от съд, действал в ненадлежен състав (еднолично вместо от съдебен състав или ако в съдебния състав е участвало лице, нямащо съдийска правоспособност); ако е постановен изцяло извън правораздавателната власт на съдилищата в страната; когато не е съставен в писмена форма или е в писмена форма, но е неподписан и липсата на подпис (подписи) се дължи, не на пропуск или на обективна невъзможност за полагането му, а на отказ на съдиите, образуващи мнозинство, да го подпишат; при абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването. Не е налице нищожност, а недопустимост на съдебния акт, когато той не страда от горните пороци, свързани с неговата валидност, а е постановен в нарушение на процесуалните норми, установяващи положителните и отрицателните процесуални предпоставки за неговата допустимост, т. е. – когато не са налице процесуалните условия за съществуването и надлежното упражняване правото на иск/жалба, или са налице процесуални пречки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск/жалба. Когато порокът на съдебния акт се изразява в нарушение на материалния закон (включително на императивна материалноправна норма) или в нарушение на съдопроизводствени правила, които не установяват изисквания за неговата валидност или допустимост, той е неправилен. Съдът е съобразил тази практика с обжалваното решение, поради което същото не е в противоречие с практиката на ВКС, по поставените правни въпроси, касаещи нищожността на съдебното решение. Цитираното от касатора съдебно решение касае различна фактическа обстановка и различно произнасяне- по спора за собственост е признато правото на собственост както на ищеца, така и на ответника. С това решение е посочено, че ако при тълкуване волята на съда не може да се установи дали е приел, че собственик на имота е ищецът или ответникът и процесуално недопустимо, ако противоречивите решения са следствие от произнасянето по субективно съединени искове, един от които е процесуално недопустим. Настоящия случай е различен, като се касае за един иск, като при тълкуване волята на съда може да се установи възприетото от него по отношение на постановения диспозитив така, както се е произнесъл въззивния съд. Ако се касае за очевидна фактическа грешка на съда, то страната разполага с процесуална възможност да иска нейната поправка, но това не води до нищожност на съдебното решение. Предвид изложеното, не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, като с оглед изхода на спора в полза на Надежда К. К. следва да се присъди сумата 500 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС