Определение № 193 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2690/2014 г.

Производството е по реда на чл. 307 ГПК. Делото е образувано по молба на И. Д. А. с искане за отмяна на влязлото в сила решение № 193/ 31.10.2013 г. по гр. д. № 876/ 2012 г. по гр. д. № 876/ 2012 г. по описа на ВКС, І ГО. ВКС е разрешил спора по същество, потвърждавайки решение № 234/ 26.06.2012 г. по гр. д. № 768/ 2011 г, с което Добричкият окръжен съд отменя решение № 45/ 30.03.2007 г. по гр. д. № 128/ 2005 г. по описа на Районен съд [населено място] и отхвърля иска, предвиден в чл. 53, ал. 2 ЗКИР, да се признае за установено спрямо [фирма], че И. Д. А. на основание наследствено правоприемство от Н. И. Ш. е собственикът на самостоятелен имот от 1 375 кв. м, заснет като части от имоти с идентификатори 02508.7.187 и 02508.7.186 по кадастралната карта на [населено място], заключен със зелени линии и попълнен със зелен цвят по комбинирана скица към заключението на вещото лице от 15.05.2012 г. (лист 143 от делото). Молителят обосновава основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК със становището, че представените към молбата документи са от съществено значение за делото и с твърденията, че не е могъл да се снабди своевременно с тях. Ответникът по молбата [фирма] я намира за неоснователна, защото представените документи не са нови и нямат съществено значение за делото. Върховният касационен съд намира молбата за отмяна на влязлото в сила решение за допустима. Съображенията за това са следните: Първо, тя има за предмет решение, което е влязло в сила на 31.10.2013 г. според изискванията на чл. 296, т. 3, пр. 2 ГПК. Второ, изхожда от ищеца, който като страна по приключилото дело е обвързан от сила на пресъдено нещо на решението (чл. 298, ал. 1 ГПК). Трето, преклузивният срок на чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК е спазен, тъй като молбата за отмяна е подадена на последния ден от тримесечния срок, дори той да се брои от датата на влизане на решението в сила. Четвърто, тя е вписана и това осъществява изискването на чл. 112, б. „к” ЗС. П., внесена е дължимата държавна такса. По основателността на молбата не по нейната допустимост са останалите въпроси, повдигнати от страните, а именно: 1) касае ли се за ново писмено доказателство; 2) има ли то съществено значение за делото и 3) положил ли е молителят дължимата грижа, въпреки която документите остават неприобщени към доказателствата по приключилото дело. При тези мотиви, Върховният касационен съд