Определение № 4280 от 28.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 5065/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена от адвокат Е. Д. Й. частна жалба срещу определение № 2956/11.10.2023 г. по гр.д. № 1374/2023 г. на ВКС, IV г.о., с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу мълчалив отказ на Висшия адвокатски съвет по жалба вх. № 22/04.01.2022 г. и производството по делото е прекратено. ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу определение на ВКС, което подлежи на обжалване. С обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че жалбата е насочена срещу несъществуващ мълчалив отказ и поради това се явява без предмет, поради което е недопустима. Счел е, че от данните по делото, в който смисъл са и твърденията на самия жалбоподател, се установява, че със съобщение от 16.01.2023 г. адв. Е.Й. е бил поканен да се яви за изслушване на редовно заседание на Висшия адвокатски съвет на 19.01.2023 г., но поради заболяване не се е явил, като е уведомил Висшия адвокатски съвет за това обстоятелство и е изразил готовност да се яви на друга дата. Преди изтичане на едномесечния срок по чл.7, ал.4 ЗА адвокатът е поканен за изслушване на друга дата - 16.02.2023 г., на което заседание се е явил и е бил изслушан, след което на 24.02.2023 г. Висшият съдебен съвет се е произнесъл по същество с решение № 756 от 24.02.2023 г., като е оставил без уважение жалба с вх.№ 22/04.01.2022 г. срещу решение № 3 от 02.12.2022 г. на Адвокатски съвет - Кюстендил за отписване на адв. Й. от адвокатите при Адвокатска колегия - Кюстендил на основание чл.22, ал.1, т.2 вр. чл.5, т.1 от ЗА. Решението е надлежно съобщено на адв. Й., който в указания 14 дневен срок го е обжалвал пред ВКС, по която жалба е образувано гр.д. № 1975/2023 г. на III г.о., насрочено в о.с.з. на 26.10.2023 г. Ето защо е приел, че при наличие на изрично произнасяне на Висшия адвокатски съвет и подадена срещу него жалба е недопустимо да се разглежда жалба срещу мълчалив отказ, какъвто не е налице, поради което и жалбата е оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство, след отмяна на определението за даване ход на устните състезания, е прекратено. В частната жалба се поддържа, че изводите на съда са неправилни, тъй като към момента на подаване на настоящата жалба е налице мълчалив отказ, а изричното решение на Висшия адвокатски съвет, е постановено по- късно и е предмет на друго дело. Обжалваното определение е правилно. При наличие на изрично произнасяне от страна на Висшия адвокатски съвет, делото, образувано по жалба срещу мълчалив отказ, е без предмет и следва да бъде прекратено. Налице е нарочно произнасяне на Висшия адвокатски съвет, което обективира волята на компетентния орган, което именно е предмет на проверка за законосъобразност. Поддържаната теза, че с обжалването на мълчаливия отказ жалбоподателят се е подсигурил срещу това мълчаливият отказ да влезе в сила веднага и нарочно решение по жалбата му Висшия адвокатски съвет въобще да не издаде, е изцяло хипотетична, а и невярна – налице е изрично произнасяне, резултатът от което, обективиран в решение, е предмет на проверка по гр.д. № 1975/2023 г. на III г.о. Ето защо обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, ВКС, състав на ІV гр.отд.,