Определение № 4703 от 21.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3874/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1, т. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Г. С. против определение № 2233 от 28.08.2025г. постановено по ч.гр.д. № 754/2025г. по описа на Софийски апелативен съд, с което на основание чл. 95, ал. 5 вр. чл. 94 от ГПК вр. чл. 23, ал. 3 от ЗПрП е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за предоставяне на правна помощ по подадена от нея частна жалба срещу определение № 876 от 28.03.2025г. постановено по същото дело по описа на Софийски апелативен съд. Частната жалба е основана на оплаквания за недопустимост и незаконосъобразност на обжалваното определение. Отправено е искане същото да бъде отменено и молбата за предоставяне на правна помощ да бъде уважена. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като обсъди доводите в жалбата и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – молител по делото, с правен интерес от обжалване и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 от ГПК. С определение от 28.03.2025г. по ч.гр.д. № 754/2025г., състав на въззивния АС – София потвърдил определение на първоинстанционния СГС от 16.01.2025г. по гр.д. № 9095/2017г., с което на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК е оставена без уважение молба на С. Г. С. за освобождаване от внасяне на дължима по делото държавна такса в размер на 5080 лева. Срещу това определение С. С. подала частна жалба вх. № 11619/29.04.2025г., по която отправила искане за предоставяне на правна помощ. С Разпореждане от 10.07.2025г. администриращият съд оставил искането без движение и дал указания на молителката да отстрани нередовностите на искането като представи доказателства – декларация за материално, семейно и гражданско състояние, в едноседмичен срок от получаване на съобщението за това разпореждане. Съобщението е връчено на страната на 13.08.2025г. С обжалваното определение от 28.08.2025г. искането за предоставяне на правна помощ е оставено без уважение. За да постанови обжалваното определение, сезираният състав на Софийски апелативен съд е съобразил, че предоставянето на правна помощ е обусловено от изпълнение на изискванията на чл. 23, ал. 3 от ЗПрП, а именно представяне на доказателства от лицето, което иска да получи такава за неговите доходи и тези на семейството му, за имущественото му състояние, за семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост и възраст. Тези изисквания посочил, че не са изчерпателно изброени в закона. Взел предвид, че за изпълнение на същите с разпореждане от 10.07.2025г. е указал на молителя, че следва да представи декларация за семейно, гражданско и имуществено състояние като му е указал и правните последици при непредставянето й. Приел, че дадените указания са редовно връчени на молителката на 13.08.2025г. и в предоставения й едноседмичен срок, изтичащ на 20.08.2025г., същата не е изпълнила указанията на съда. От друга страна изтъкнал, че С. С. е лице с висше юридическо образование и придобита юридическа правоспособност и е знаела какви ще бъдат последиците от неизпълнението на задължението вменено й от съда, а именно да представи предвидената в закона декларация. Съобразил, че правната помощ е поискана от юрист, който знае какво дължимо поведение следва да има, за да получи целения резултат. По тези съображения обосновал неоснователност на искането, което оставил без уважение. Обжалваното определение е валидно и допустимо, доколкото са налице всички процесуални предпоставки за неговото постановяване. Определението е и правилно. Безплатна правна помощ за процесуално представителство по Закона за правната помощ се предоставя в два случая: когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита и по преценка на съда. Задължителна адвокатска защита по граждански дела законът предвижда при уредбата на съдържанието на касационната жалба в чл. 284, ал. 2 от ГПК като предвижда изискване за приподписване от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическо образование. По преценка на съда на основание чл. 23, ал. 3 от ЗПрП безплатната правна помощ, в това число и за процесуално представителство по чл. 21, т. 3 от ЗПрП, се предоставя, когато въз основа на представените доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. В случая производството по постъпилата срещу акт на САС по чл. 95, ал. 5 от ГПК частна жалба не е касационна жалба и по отношения на нея законът не предвижда задължителна адвокатска защита. От друга страна, при редовно изпълнена процедура за отстраняване нередовностите на искането за предоставяне на правна помощ, молителката не е предприела действия по изпълнение на указанията на съда. Информация относно доходите си или на семейство си; имущественото си състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; както и относно други обстоятелства молителката не е представила въпреки предоставената й за това изрична възможност. Без представени доказателства за релевантните по чл. 23, ал. 3 от ЗПрП обстоятелства съдът не може да формира преценката си, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. При липса на доказателства за установяване на този факт уредените в закона предпоставки за предоставяне на правна помощ на страната не са налице. Ето защо обжалваното определение, с което е оставено без уважение искането за правна помощ е правилно и следва да се потвърди. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение