Определение № 389 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 379/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Х. А., [населено място] срещу определение № 305/23.12.2011г., постановено по т.д.№ 934/11г., с което ВКС, ТК, ІІ отд. е оставил без разглеждане молбата му за отмяна по чл.304 ГПК на заповед № 1725/02.08.2010г. по ч.гр.д.№ 2177/10г. на Ямболския районен съд за изпълнение на парично задължение. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът [фирма] оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. намира, че частната жалба е допустима, но неоснователна. По силата на чл.303 и сл.ГПК на отмяна подлежат влезли в сила съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК не се ползва със сила на пресъдено нещо и защитата срещу заповедта се осъществява по реда на чл.414 ГПК, чл.419 ГПК, чл.423 ГПК и чл.424 ГПК, а не по извънредния способ за отмяна по чл.303 ГПК. По тези съображения обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд