Определение № 303 от 24.06.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК
ВКСI гражданско отделение24.06.2010 г.докладчик Бонка Дечева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 813 от 28.10.2009г., постановено по гр.д. № 705/2009г. на ВКС І гр.о., с което е оставена без разглеждане подадената от А. К. П. молба за отмяна на влязлото в сила решение № 876 от 05.11.2008г. по гр.д. № 6175/2007г. на Върховен касационен съд, І гр.о. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на А. К. П. против определение № 813 от 28.10.2009г., постановено по гр.д. № 705/2009г. на ВКС І гр.о., с което е оставена без разглеждане подадената от същия молба за отмяна на влязлото в сила решение № 876 от 05.11.2008г. по гр.д.6175/2007г. на ВКС, І гр.о.. Навеждат се оплаквания за неправилност поради нарушение на процесуалните правила, защото решението, чиято отмяна се иска не му е било съобщено, узнал го е по-късно и е спазил срока по чл. 303 т.4 от ГПК. Счита, че следва да се прилагат правилата на отменения ГПК и моли определението да се отмени и молбата му да се разгледа. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. о., като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че по чл. 202, т.4 от ГПК молбата е недопустима, тъй като е просрочена, защото е подадена с изходящо клеймо по пощата на 18.03.2009г., а решението, чиято отмяна се иска е постановено на 05.11.2008г. Тримесечният срок по чл. 303, т.4 от ГПК е изтекъл на 05.02.2009г. Поради това, че не са посочени обстоятелства по наведеното основание за отмяна по чл. 303, ал.1 т.3 от ГПК, съдът е приел, че молбата и в тази част е недопустима. Определението е правилно. Молбата за отмяна е подадена по пощата с изходящо клеймо от 18.03.2009г. По аргумент от пар.2, ал.12 от действащия ГПК, делата по молби за отмяна, постъпили след влизането му в сила се разглеждат по реда на действащия ГПК. Затова доводът, че следва да се прилага отменения ГПК, защото се иска отмяна на решение, постановено по него е неоснователен. Съгласно чл. 305, ал.1 т.4 от ГПК, срокът за подаване на молба за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.4 от ГПК е тримесечен и започва да тече от датата на влизане в сила на последното решение. Решенията, постановени от касационната инстанция не подлежат на обжалване, поради което влизат в сила в деня на постановяването им. /чл. 296, т.1 от ГПК/ Именно поради това, че не подлежат на обжалване не се изпраща препис от тези решения на страните, съгласно чл. 7, ал.2 от ГПК. Затова доводът на жалбоподателят, че решението не му е било съобщено и го е узнал по-късно не кореспондира на посочените правни норми и е неоснователен. От съдържанието на молбата за отмяна е видно, че наведеното основание за отмяна по чл. 303, ал.1 т.3 от ГПК е посочено само като текст. За да е редовна молбата за отмяна на това основание е необходимо да е посочен отменен съдебен акт, или постановление на държавно учреждение, на които е основано решението, чиято отмяна се иска. Тъй като оставената без разглеждане молба за отмяна не съдържа посочване на такива, тя е нередовна на това основание, поради което правилно е оставена без разглеждане. По изложените съображения с обжалваното определение не са нарушени процесуалните правила, поради което частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение