Определение № 423 от 16.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 539/2014 г.

Производството е по чл.250 ГПК. С молба вх.№ 9444/31.10.2014г. К. Б. В. е поискал допълване на Определение № 759 от 13.10.2014г., постановено по настоящото дело в производство по чл.288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на В.. Твърдението е, че ВКС не се е произнесъл относно наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване по отношение на втория формулиран в касационната жалба въпрос. Искането е да допълване на определението в смисъл, че касационното обжалване не е допуснато само по първия поставен в изложението въпрос и че касационното обжалване се допуска по втория въпрос. От насрещната страна [фирма] е постъпил отговор в който са изложени съображения за недопустимостта на искането. Съставът на ВКС счита, че молбата по чл.250,ал.1 ГПК е неоснователна: На допълване подлежи диспозитивът на съдебния акт, ако съдът не се е произнесъл по заявено искане. Подадената касационната жалба и изложението към нея е с петитум да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийски градски съд и именно съобразно заявеното искане е произнасянето в Определение № 759 от 13.10.2014г., с което касационното обжалване не е допуснато. С формулирането на няколко въпроса не са заявени отделни искания по чл. 288 ГПК, по които ВКС да дължи самостоятелно произнасяне, а мотивите на съдебния акт не подлежат на допълване. Отделен е въпросът, че в определението са изложени съображения и по двата поставени от молителя материалноправни проблема, а искането за допълване на определението с допускане на касационното обжалване по втория, би означало ревизия на ясно изразената воля на съда, че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване и по него. Разноски на насрещната страна не се присъждат, тъй като ВКС не е сезиран с искане. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.