Определение № 1482 от 29.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5761/2015 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 1580/14.07.2015 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 1113/2015, с което е отменено частично решение № 12-35-12/14.01.2015 на Монтанския окръжен съд по гр.д. № 115/2014, като е уважен до размера на 2.000 лева предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ със законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Недоволен от решението е касаторът А. Г. Р., представляван от адв. Б. Т. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Ответникът по жалбата П. на Р. Б. не взема становище. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът е дал обяснения на 15.07.2012 г., а на следващия ден, след привличането му като обвиняем, е направил самопризнания за извършено престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 НК, което не е извършил, както се установява от влязлата в сила на 11.07.2013 г. оправдателна присъда. През това време ищецът е имал негативни изживявания – уронване на доброто му име и авторитет, които обаче не са довели до разстройство на здравето. Основната причина за негативната промяна на общественото мнение за ищеца обаче не се е дължала толкова на повдигнатото обвинение, колкото на оплакванията на „пострадалата” и нейните близки. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар поставеният правен въпрос да обуславя решението по делото, но въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства. При този изход на делото разноски не се дължат. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение