Определение № 2056 от 23.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1279/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на В. Д. З., подадена чрез адвокат Т. Янева, против Определение № 10682/02.12.2025 г., постановено по административно дело № 1856/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу писмо изх. № 94В-2507-1/25.09.2025 г. на Главния архитект на Община Поморие и производството по делото е прекратено. В частната жалба се сочи неправилност на определението, като се оспорват възприетите от съда правни изводи относно характера на оспореното писмо, за което се твърди, че представлява административен акт, подлежащ на оспорване. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество я намира за неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред съда е писмо изх. № 94В-2507-1/25.09.2025 г. на Главния архитект на Община Поморие, с което В. Д. З. е уведомена за статута на поземлен имот с идентификатор 00833.4.312 по КК на гр. Ахелой (бивш имот пл. № 4312 в местност „Резервоара“ в землището на гр. Ахелой) и по-конкректно: за имота има ПУП-ПРЗ за озеленителен комплекс, одобрен със Заповед № РД-16-19/17.01.2004 г. на Кмета на Община Поморие; има издадено Решение № 1/22.01.2004 г. на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ за промяна на предназначението на земеделски земи за неземеделски нужди като е променено предназначението на 2414 кв.м. за изграждане на обект „Озеленителен комплекс“; издадено е Разрешение за строеж № 9/04.05.2005 г. за изграждане на административна сграда; в технически архив на Община Поморие не е наличен протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, като и няма налични други документи и актове по време на строителство на горепосочения обект, както и неговото завършване, поради което и съгласно чл. 153 ЗУТ, разрешението за строеж е загубило правно действие, каквото е положението и с Решение № 1/22.01.2004 г. на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ съгласно чл. 24, ал. 5 ЗОЗЗ; поземленият имот е вид територия „земеделска“, отразен е в Териториално устройствения план на Община Поморие, одобрен със Заповед № 405/21.08.1997 г. на Кмета на Община Поморие като проектни „терени с трайни насаждения“ и попада в зона за териториалноустройствена защита съгласно ЗУЧК – охранителна зона „Б“ със специфични характеристики на територията и специален режим за опазване на териториалните и акваториалните ресурси. При правилно установени и описани в съдебния акт факти относно развилото се правоотношение между заявителя и общинската администрация, съдебният състав на Административен съд – Бургас е възприел правни изводи, които напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Правилно, съдът е приел, че оспореният акт не притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Видът и характеристиките на акта се определят от неговото съдържание, като видно от процесното такова е, че има изцяло уведомителна и разяснителна функция относно статута на имот с идентификатор 00833.4.312 по КК на гр. Ахелой и приложимия за този имот устройствен режим. С оспореното писмо не се създават права или задължения за адресата му, не се изменят или прекратяват съществуващи такива, не съдържа властническо разпореждане, не си постановява отказ за издаване на административен акт и не се засягат непосредствено права, свободи или законни интереси. Писма, становища и уведомления, които не съдържат властническо волеизявление, а имат единствено информативен характер, не представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 АПК и не подлежат на съдебен контрол, като именно в тази категория попада и процесното писмо. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че липсва годен за съдебно обжалване административен акт, поради което законосъобразно жалбата е оставена без разглеждане на основанието по чл. 159, т. 1 АПК, а производството по делото прекратено. Оспореното определение е постановено при правилно приложение на закона и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение