Решение № 5618 от 26.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12121/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Ц. У. от гр. Костандово, чрез адв. Пашалиев, срещу Решение №1642 от 14.04.2025 г., постановено по адм. дело №1158/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Решение №1012-12-231#1 от 06.11.2023г. на директор ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане №121-00-2613-5 от 26.09.2023г. на ръководителя по осигуряването за безработица в същото поделение на НОИ. Претендира разноски. Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Пазарджик, чрез гл. юриск. Манева, намира така депозираната касационна жалба за неоснователна, а обжалваното съдебно решение за правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата срещу решението от 06.11.2023г. на Директор ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане от 26.09.2023г. на ръководителя по осигуряването за безработица в същото поделение на НОИ, с което е разпоредено на Услева да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода 13.09.2022г. – 12.07.2023г. в размер на общо 16 162,26 лева главница и 1 008,49 лева лихви, първостепенният съд е приел, че органите на НОИ правилно са приложили материалния закон, а в хода на развитие на административното производство не са били допуснати съществени нарушения на производствените правила. Настоящият касационен състав, намира за установено следното. Със заявление с peг. №121-00-2613 от 11.10.2022 г. в ТП НОИ Услева е поискала отпускане на парично обезщетение за безработица, за което представила следните документи: заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от държава-членка на ЕС/ЕИП, в което е декларирала причина за прекратяване на трудовата дейност за последния период - „изтичане срока на договора”, копия от фишове за заплата - 2 броя, документ с осигурителен номер, договор за работа за периода от 27.06.2022 год. до 01.10.2022 год. и преносим документ U1 за периода 27.06.2022 год. до 12.09.2022 год., които са приети в ТП на НОИ - Пазарджик с вх. № 1019-12-4517#2 от 24.10.2022 год. Не е представила документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост. С Разпореждане № 121-00-2613-3 от 17.11.2022 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 546, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО и чл. 62 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на лицето е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 13.09.2022 год. до 12.07.2023 г.(десет месеца), в размер на 85,71 лв. дневно. Във връзка с последващ контрол на изплатените парични обезщетения за безработица с писмо с изх. № 1019-12-4517#4 от 19.06.2023 год. и на основание чл. 1, ал. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на парично обезщетение за безработица и чл. 35 и чл. 36, ал. 2 от АПК Услева е била уведомена, че следва да представи документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост или други документи, удостоверяващи причината за прекратяване на трудовата й дейност, считано от 13.09.2022 г. За уточняване на причината за прекратяване на последната заетост на лицето в Ирландия с писмо с изх. № 1019-12-4517#4 от 19.06.2023 г. от работодателя ,,Keelings Softfruits UC” е изискано предоставяне на информация за периода на работа и причината за прекратяване на заетостта. На 29.08.2023 год., с вх. № 1019-12-4517#10 в ТП на НОИ - Пазарджик е получен документ от работодателят „Keelings Softfruits UC”, от който се вижда, че лицето е работило в градинарска ферма на срочен договор до момента на подаване на оставка от длъжността, напусната преди края на договора. В тази връзка е изискан и получен СЕД U002 № 730029 и Н002 № 738709 от компетентна институция на Ирландия с потвърдени: период на осигурена заетост: от 27.06.2022 г. до 12.09.2022 г.; причина за прекратяване на заетостта - „напускане на служителя“. С оглед на това ръководителят на осигуряването за безработица с Разпореждане № 121-00-2613-4 от 18.09.2023 г., на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО, е отменил Разпореждане № 121-00-2613-3 от 17.11.2022 год. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО. С последващо разпореждане № 12200-2613-6 от 26.09.2023 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а, ал. 1 и чл. 546, ал. 3 от КСО, на лицето е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 13.09.2022 г. до 12.01.2023 г. (четири месеца), но в размер само от 18 лева дневно. За неоснователно полученото парично обезщетение, на основание чл. 54ж, ал. 3 и във връзка с чл. 114, ал. 1 от КСО, е издадено Разпореждане № 121-00-2613-5 от 26.09.2023 г., с което касационният жалбоподател е задължена да възстанови неоснователно изплатеното й парично обезщетение за безработица за периода от 13.09.2022 год. до 12.07.2023 год., в размер на 16 162,26 лева - главница и 1 008,49 лева лихви. При тази фактическа обстановка следва да се посочи, че е налице стабилен административен акт, установяващ размера на правото на обезщетение за безработица(разпореждане № 12200-2613-6 от 26.09.2023 г.), като единственият спорен в това производство въпрос касае вменената от административния орган хипотеза на налична „недобросъвестност“ при получаване от Услева на завишения размер на първоначално отпуснатото паричното обезщетение за безработица – хипотезата на чл.114 ал.1 КСО. Изводите на първоинстанционния съд в тази насока се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл.54б, ал.3 от КСО безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок четири месеца, т. е. причината за прекратяване на трудовото правоотношение е възприета от законодателя като основен критерий досежно определяне на размера на ПОБ. По тази причина административният орган е изискал от лицето да представи документ, от който да е видно конкретното основание за това, а заедно с това и служебно е изискана информация от компетентната институция в Ирландия и от работодателя „Keelings Softfruits UC”. Доколкото постъпилите документи не са опровергани, вкл. и при съдебното дирене, може да се направи обоснован извод за наличието на хипотезата на чл.54б, ал.3 от КСО. Действително в КСО липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, но в съдебната практика е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателя е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи върху административния орган, който в конкретната хипотеза е доказал този факт с правно значение. Както към момента на подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица, така и при получаване на разпореждането Услева е знаела, че трудовото и правоотношение с работодателя „Keelings Softfruits UC” е безсрочно, а след като след 13.09.2022 г. не е изпълнявала задълженията си по договора, то същият е прекратен на тази дата. В хода на административното производство и в хода на съдебното дирене, настоящият касатор не е предоставил документи за предсрочното прекратяване на договора, а напротив, като причина за прекратяване на трудовата дейност пред административния орган е посочил "изтичане на договора", знаейки, че този срок не е изтекъл към момента на напускането и(договорът изтича на 01.10.2022г.). Няма данни по делото, че е налице промяна на уговорките по договора след неговото сключване или че предсрочното прекратяване на трудовото правоотношение е станало по инициатива и воля на работодателя, или по други независещи от работника причини. Това налага извод, че лицето е действало недобросъвестно при получаването на ПОБ в определените му продължителност и размер, тъй като се установява, че трудовото му правоотношение е прекратено не по причина „изтичане на срока на договора“. В чл. 5, § 3 от Регламент(ЕО) № 987/2009 е предвидено, че по силата на § 2, когато има съмнение относно предоставената от заинтересованите лица информация, валидността на даден документ или подкрепящи доказателства, или относно точността на фактите, на които се основават съдържащите се в съответния документ сведения, институцията по мястото на престой или пребиваване извършва доколкото е възможно, по искане на компетентната институция, необходимата проверка на тази информация или документ. В случая от компетентната администрация в България е била предприета именно такава проверка, в хода на която с писмо от страна на работодателя „Keelings Softfruits UC” е уведомено ТП на НОИ – Пазарджик, че причината за прекратяване на заетостта на Услева е напускане на служителя по негова инициатива. Тези данни са удостоверени и в U002 № 730029 и Н002 № 738709 от компетентните лица в Ирландия и не са опровергани в хода на съдебното производство. От горното може да се направи обоснован извод, че полученото от касатора парично обезщетение е неправилно отпуснато, поради което и първоначалното разпореждане е било отменено, а впоследствие постановено ново по същото заявление с определен значително по-нисък размер на дневно обезщетение. Доказателствата, събрани в хода на административното производство по издаване на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Пазарджик, както и тези, събрани в съдебното производство, сочат на правилност на така направения извод за недобросъвестност на лицето, която е доказана надлежно от страна на административния орган. Видно от разпоредбата на чл.114, ал.1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл.113, а според ал.2 на чл.114 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица, с изключение на посочените в тази алинея случаи, които изключения обаче не са осъществени за настоящия казус. Предвид изложените съображения правилно съдът е приел, че оспореното решение на административния орган и потвърденото с него разпореждане е материално законосъобразно и като е отхвърлил подадената жалба, е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НОИ, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 41 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.143 ал.3 АПК, във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.25а ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като е без явяване в съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,