Определение № 60538 от 04.11.2021 г. на ВКС по т. д. № 2338/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Ш. Ш. с ЕГН [ЕГН], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 11951 от 31.08.2020 г. по в.гр.д. № 4119/2019 г. на Апелативен съд – София, Гражданско отделение, осми състав, в частта, с която е потвърдено решение № 3430 от 13.05.2019 г. по гр.д. № 1004/2018 г. на Софийски градски съд, I Гражданско отделение, четвърти състав, за отхвърляне на предявения срещу „Дженерали застраховане“ АД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.432, ал.1 КЗ, за разликата над 15 000 лв. до 80 000 лева, ведно със законната лихва от 15.09.2017 г. В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на атакуваното решение, на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Твърди се, че решаващият състав не е анализирал в достатъчна степен събраните доказателства, установяващи характера и интензитета на претърпените от пострадалия неимуществени вреди. Отделно от това, касаторът сочи, че съдът неправилно не е кредитирал част от показанията на свидетелката Шанай Д. – негова сестра, която е била пряк свидетел на всички понесени от него страдания и негативното им отражение в емоционален план. В жалбата се акцентира на несъответствието на определеното обезщетение с принципа за справедливост, в резултат на неотчитане на редица установени по делото обстоятелства, от значение за размера на обезщетението. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, предл.трето ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1. Следва ли в исковата молба ищецът изрично и изчерпателно да посочи всички негативни последици от психо-емоционално естество, които е преживял и продължава да търпи в резултат на настъпилото вредоносно събитие; Могат ли състоянията на стрес, страх, несигурност, непълноценност, както и невъзможността да се извършват обикновени опорно-двигателни действия, да бъдат квалифицирани като „страдания“ и като неимуществени вреди; 2. Следва ли събраните по делото гласни доказателства да не бъдат кредитирани от съда, ако сочените от тях обстоятелства не са били предмет на изследване от съдебно-медицинската експертиза, съответно – не са изрично потвърдени в заключението на експерта; 3. Възможно ли е изготвено заключение на СМЕ от хирург-травматолог да даде отговор на въпроса какво е психо-емоционалното състояние на лице, претърпяло физическо увреждане, както и какви са претърпените страдания и 4. Как се определя размерът на претърпени неимуществени вреди по реда на чл.52 ЗЗД и следва ли да бъде обсъдено обстоятелството какви са неблагоприятните последици в рамките на всеки отделен случай. В раздел II –ри от изложението към жалбата касаторът е цитирал следната практика на ВКС: решение по гр.д. № 403/2016 г., IV г.о., решение по т.д. № 512/2019 г.,I т.о., решение по гр.д. № 1168/2016 г., III г.о. и решение по гр.д. № 2378/2014 г. Позовава се и на допуснато от въззивния съд отклонение от ППВС № 4/1968 г. От ответника по касационната жалба –„Дженерали застраховане“ АД не е депозиран писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК и е насочена против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалвания краен резултат, съставът на Апелативен съд – София, след самостоятелна преценка на доказателствения материал по делото, релевантен за приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД /с оглед на предмета на въззивното производство/, е приел, че при настъпилото ПТП на 15.09.2017 г. в [населено място], ищецът, в качеството му на пешеходец, е получил следните травматични увреждания: тежко навяхване на лява колянна става с предна нестабилност на същата и скъсване на медиалния менискус, наложили оперативно лечение – пластика на предна кръстна връзка с трансплантант на пателарното сухожилие и частична менисцектомия на медиалния мениск. Съобразно приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, ищецът е понесъл интензивни болки и страдания през първите 15-20 дни, като му е била поставена ортеза за 45 дни. При извършения преглед на ищеца вещото лице не е установило увреда на връзков апарат на лява колянна става, нито ограничен обем на движенията в ставата, или последващи патологични промени. Отчетена е обаче възможността при промяна на времето или при физическо натоварване да се проявят болеви симптоми, налагащи прием на противовъзпалителни и аналгетични медикаменти. Въззивният съдебен състав е възприел съдебно-медицинската експертиза, като е посочил, че тя съответства на медицинската документация и изяснява обективно и пълно самия характер, вида, продължителността и интензитета на вредите. В мотивите към решението апелативният съд е възприел, установените от св. Шанай Д. – сестра на ищеца, обстоятелства, а именно: търпените от него силни болки при болничното лечение, невъзможността да се обслужва сам след изписването му от болницата, необходимостта от чужда помощ – нейна и на майка им, и невъзможността ищецът да реализира пътуване за Германия, на следващия ден след произшествието, където е трябвало да започне работа в строителството. Показанията на посочената свидетелка не са кредитирани обаче в частта им, относно състоянието на ищеца към момента на разпита й, както и за продължителността на възстановителния период на пострадалия, като вътрешно противоречиви, а и несъответстващи на СМЕ и на медицинската документация. Решаващият съдебен състав е извел извод, че с оглед на: характера, тежестта и вида на травмата, интензитета, степента и продължителността на лечебния и възстановителен период, емоционалните и психически преживявания, както и стадия на обществено-икономическото развитие на страната, вкл. и лимитите по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, справедливото обезщетение възлиза на 15 000 лв., присъждайки още 5 000 лв. над определеното от СГС обезщетение. Въззивният съд е отчел и начина, по който е получена увредата – при пресичане на пешеходна пътека, което е причинило стрес на ищеца. Възприетата неоснователност на исковата претенция за разликата над 15 000 лв. до 80 000 лв. е мотивирана с: неголямата продължителност на възстановителния период, липсата на усложнения по време на лечебния период, липсата на остатъчна патология по отношение на физическото здраве, така и по отношение на психо-емоционалното състояние на ищеца. Апелативният съд е констатирал липса на заявени с исковата молба твърдения за: причинени на ищеца трайни трудности при извършване на ежедневни опорно-двигателни движения, за изпитван от него страх и несигурност да упражнява строителна професия и чувство на непълноценност и мотивация. Въведените с въззивната жалба твърдения в тази насока са счетени за преклудирани. Настоящият състав на Върховния касационен съд счита, че е налице основание за допускане на касационно разглеждане на делото по конкретизиран материалноправен въпрос - относно критериите за прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД при предявен пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ. Обжалването следва да се допусне за проверка съответствието на решението по този въпрос със задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/1968 год. Искането за допускане на касационно обжалване поради очевидна неправилност следва да се прецени като неоснователно. Това самостоятелно основание е мотивирано изцяло с твърдения за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, по които съдът дължи произнасяне едва в производството по чл.290 ГПК. Освен това, в случая липсват данни за наличие на тази квалифицирана форма на неправилност, в резултат на превратно прилагане на закона или явна необоснованост в резултат на грубо нарушаване на правилата на формалната логика.. За разглеждане на касационната жалба по същество не се дължи ДТ, на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение