Определение № 7904 от 26.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6046/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на И. Х. Б. от гр.Вълчедръм, чрез адв.В. Димитров, срещу Определение №592 от 23.04.2024 г. по адм.д.№195/2024 г. по описа на Административен съд- Монтана. Поддържат се доводи за неправилност на определението, като постановено в нарушение на процесуалния закон. Ответната страна– Комисия за противодействие на корупцията, представлявана от А. Славчев /за председател на КПК/, в дадения му процесуален срок, изразява становище за правилност на пъроинстанционното определение и моли съда да остави частната жалба без уважение, излагайки аргументи в подкрепа на своята теза. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК и е срещу неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалба с вх.№971/12.04.2024 г., подадена на ръка в деловодството на АС- Монтана, и втора жалба с вх.№984/15.04.2024 г., от И. Х. Б., подадена срещу Решение №РС-5103-23-019/26.02.2024 г. на Комисия за противодействие на корупцията /КПК/ в състав: А. Славчев- заместник- председател, А. Цонкова, П. Йоцов, С. Къдрева- членове и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат, съдът е приел, че жалбата е недопустима, тъй като е просрочена. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Съдът е преценил, че Решение №РС-5103-23-019/26.02.2024 г. е връчено надлежно на оспорващия чрез Е. Илиева- длъжностно лице в община Вълчедръм, видно от известие за доставяне, на 06.03.2024 г., при които данни е приел жалбата за просрочена, защото жалбата е подадена на 12.04.2024 г., при което е изтекъл 14- дневният преклузивен срок за обжалване. Определението е неправилно. Видно от събраните доказателства по делото, издаденото решение на Комисията за противодействие на корупцията, с което е установен конфликт на интереси по отношение на И. Х. Б.- кмет на община Вълчедръм, по ЗПКОНПИ /отм./ е изпратено чрез куриер „Булпост“, доказателства за което се съдържат на л.48- гръб до л.52, но с получател „община Вълчедръм“, находяща се на адрес: гр.Вълчедръм, ул.“България“ №18-12, като е връчено на лицето Е. Илиева, на длъжност „изпълнител общ работник“ /хигиенист/, при отсъствие на доказателства към административната преписка за наличие на валидна представителна власт у такова лице. Съгласно разпоредбата на чл.18 АПК и реда по чл.137 от АПК, връчването на съобщението на представител се смята за лично връчване. За да бъде прието обаче, че е налице такова лично връчване, са необходими доказателства за извършено упълномощаване от адресата на съобщението- И. Б. на друго лице, което да го представлява пред органа и съда и от негово име да получава съобщенията по образуваното производство пред Комисията за противодействие на корупцията, вкл. и оспореното решение. Такова пълномощно към административната преписка не е приложено, а лицето, получило съобщението, от друга страна, не е сред кръга лица, които са натоварени с функцията да получават съобщения, призовки и книжа в общината, въпреки че връчването на И. Б. не е в качеството му на кмет, а в лично качество. При това положение изводите на съда, че е налице лично връчване на съобщението за оспореното решение на адресата му, на датата 06.03.2024 г., са неправилни. Обратната разписка е оформена, чрез връчване на съобщението на лице, чието качество не е нито установено, нито упоменато и което не се явява упълномощен представител на адресата, поради което не може да се приеме, че връчването е редовно, както неправилно е прието от съда, а оттук и изводите му за наличие на просрочена жалба. В този случай, при нередовно уведомяване, срокът се смята в полза на оспорващия и при зачитане на доказателствената стойност на представените в първоинстанционното производство документи следва да се приеме, че жалбата до Административен съд – Монтана, подадена на 12.04.2024 г., е преди изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което не е налице основанието по чл. 159, т. 5 от АПК за оставянето й без разглеждане и за прекратяване на производството. Като неправилно, обжалваното определение следва бъде отменено и делото върнато на същия съд за по- наантъшни съдопроизводствени действия по жалбата. Воден от горното Върховният административен съд, състав на шесто отделение,