Определение № 10156 от 15.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9651/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на Т. А., гражданка на Украйна, против определение № 10575/10.08.2026 г. по адм. дело № 2406/2026 г. на Административен съд – Варна. Твърди се, че определението е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно приел, че липсва годен за оспорване административен акт и не са били налице основанията за прекратяване на производството по смисъла на чл. 159, т.1 от АПК. Нарушена била разпоредбата на чл. 17, ал.2 от Директива 2001/55/ЕО. Иска се отмяната на определението. Ответникът по частната жалба не взема становище. Частната жалба е депозирана от лице имащо правен интерес от оспорване на неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е основателна по следните съображения: С обжалваното определение административният съд е оставил без разглеждане жалбата на Т. А., гражданка на Украйна, срещу писмо изх. № РПЦБ-01-354/29.06.2026 г. на Директора на РПЦ [населено място], към Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет като е приел, че оспореното писмо има уведомителен характер и с неговото съдържание не се формира положителен или отрицателен краен акт, който да е годен предмет на обжалване. В писмото е описано, че ако лицето желае да кандидатства за предоставяне на международна закрила, следва да потвърди молбата си след изтичане на срока на действие на временната такава. С писмото администрацията на ДАБ не се произнесла по направеното от жалбоподателката искане за предоставяне на международен статут, а предоставила информация кога ще бъде възможно произнасяне и какви действия следва да предприеме А.. Според съда, на съдебен контрол подлежал евентуалния краен акт, с който приключва производството по подадената молба вх. № РПЦБ-01-353/29.06.2026 г. от жалбоподателката, издаден от Председателя на ДАБ. При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира частната жалба за основателна. Видът на оспореният пред съда акт се определя от неговото съдържание, независимо от неговата форма и наименование. В случая се установява, че жалбоподателката е уведомена, че производството по искането ѝ за предоставяне на международна закрила ще продължи в по-късен момент, след изтичане на срока на предоставена временна закрила, което налага извод, че на практика оспореното с писмо се спира процедурата до настъпването на определени факти и обстоятелства, които влияят пряко и непосредствено върху интересите на чуждата гражданка. Въпреки че в обжалваното писмо няма изрично волеизявление за спиране на административното производство по подадената молба за предоставяне на хуманитарен статут, правният ефект на акта се извежда от друго, вече изрично обективирано в него волеизявление, с което органът указва, че след изтичане действието на временната закрила, молителят ще следва да потвърди /макар в закона да няма уредена такава процедура/ молбата си за международна закрила пред длъжностното лице на ДАБ при МС, едва след което ще бъдат предприети последващи действия в съответствие със закона. Непосредствената последица от материализираните в акта действия на административния орган е спиране на разглеждането на отправената до административния орган молба за международна закрила. Съобразно разпоредбата на чл. 54, ал. 5 АПК, актът за спиране на производството може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV, което обуславя извода, че производството пред административния съд е допустимо и депозираната жалба следва да бъде разгледана. В този смисъл е трайната практика на съставите на Върховен административен съд по идентични казуси. Съдът намира, че доводите относно тълкуване и прилагане на чл. 17, ал. 2 от Директива 2011/95/ЕС, включително и в светлината на Решение на СЕС от 20 ноември 2025 година по дело С-195/25 Framholm, както и дали предоставената към момента на лицето временна закрила е пречка да бъде поискана международна закрила, подлежат на разглеждане в хода на производството по съществото на спора. По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че не са били налице предпоставките за прекратяване на производството на основание чл. 159, т. 1 и 4 АПК, поради което обжалваното определение, като неправилно, следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, четвърто отделение,