Определение от 08.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2038/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 от АПК. Образувано е по частна жалба подадена от д-р Р. Велев против определение № 10880/08.12.2023 год. постановено по адм. дело № 9676/2023 год. по описа на Административен съд София – град, с което е прието, че подадената от частния касационен жалбоподател жалба срещу решение № 863/14.09.2023 год. на Столичен общински съвет е процесуално недопустима, оставил я без разглеждане и прекратил производството пред съда. В частната жалба се развиват доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Според частният жалбоподател макар „Втора САГБАЛ Шейново“ ЕАД да е търговско дружеството, то следва да се отдели от другите търговски дружества, тъй като дейността, която развива е „болнична медицинска помощ на пациентите по реда на чл.19 от ЗЛЗ“-дейност в обществена полза. Дружеството е и публично предприятие по смисъла на чл.2 от ЗПП. Редът за избиране на управителни органи е разписан в ЗПП, ППЗПП и ЗЛЗ. Застъпва се становището, че актовете на принципала на публичните предприятия, с които се избират и освобождават органите на управление, са административни по своята правна същност. От друга страна тези актове засягат пряко правата на лицата, които участват в конкурса. С молба от 26.02.2024 год. по делото е поискано настоящата инстанция да спре производството във връзка с образувано тълкувателно дело № 6/2023 год. по описа на Върховен административен съд. Частният жалбоподател сочи преюдициалност на тълкувателното дело, по което не е постановен тълкувателен съдебен акт към развитите в частната му жалба оплаквания срещу определението на първостепенния съд. Ответникът по частната жалба Столичен общински съвет в писмен отговор изразява становище за неоснователност на същата. Посочва практика на ВАС в подкрепа на становището си. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид искането за спиране на производството в условията на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК приема следното: Предмет на съдебен контрол пред АССГ е решение № 863/14.09.2023 год. на Столичен общински съвет, с което 1. е освободен от длъжност като изпълнителен директор на съвета на директорите на „Втора САГБАЛ Шейново“ ЕАД д-р Р. Велев; 2.е избран за изпълнителен директор на „Втора САГБАЛ Шейново“ ЕАД д-р Т. Андреева-Райнова за срок до провеждане на процедура за избор на изпълнителен директор на съвета на директорите по нормативно установения ред, на за срок, не по-дълъг от 6 месеца; 3. Възложено е на съвета на директорите на „Втора САГБАЛ Шейново“ ЕАД да заяви за заличаване респективно вписване по партидата на дружеството в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел на АВ обстоятелствата по т.I и т. II и 4. Възлага на председателя на съвета на директорите на „Втора САГБАЛ Шейново“ ЕАД писмено да уведоми освободения изпълнителен директор по т.I за прекратяване на договора за управление, както и да подпише договора за възлагане на управлението с избрания изпълнителен директор на „Втора САГБАЛ Шейново“ ЕАД по т. II по реда на чл.244, ал.7 от Търговския закон и Наредбата за общинските лечебни заведения. С процесното определение състав на АССГ е оставил без разглеждане жалбата на д-р Р. Велев и е прекратил производството по делото. За да постанови процесния съдебен акт съдът приема, че решението на СОС не е административен акт и не подлежи на оспорване, а представлява акт, с който се упражняват правата на собственика на капитала. С решението на СОС не се уреждат административноправни правоотношения, поради което актът не подлежи на съдебен контрол. Органът издал процесното решение в случая не действа като административен орган, тъй като се касае за гражданско правоотношение по прекратяване на договор за управление. АССГ се е позовал на чл.21, ал.1 от Закона за публичните предприятия, според който всички членове на органите на управление и контрол се назначават след провеждане на конкурс по реда на ППЗПП, а съгласно чл.20, ал.1, т.4 от Наредбата за общинските лечебни заведения СОС като упражняващ правата на едноличния собственик на капитала в лечебните заведения-общински еднолични акционерни дружества има правомощието да избира и освобождава членове на Съвета на директорите. Настоящият състав на ВАС, шесто отделение следва най-напред да се произнесе по направеното с допълнителна молба от 26.02.2024 год. искане за спиране на настоящото производство. Както бе посочено по-горе същото е мотивирано с наличието на образувано тълкувателно дело № 6/2023 год. по описа на ВАС. Служебно известно е на настоящия състав на съда, че във Върховния административен съд е образувано и е висящо тълкувателно дело № 6/2023 год. Същото е образувано по искане на министъра на външните работи за приемане или не на тълкувателно решение по следните въпроси „1. При провеждане на конкурсна процедура за избор и назначаване на членове на органи за управление и контрол на публични предприятия по реда на Закона за публичните предприятия и на Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия, действа ли министърът в качеството му на орган, упражняващ правата на държавата в публичното предприятие, като административен орган и като орган на власт или като гражданскоправен субект в качеството му на собственик на капитала на търговското дружество? 2. Актовете на министър при провеждане на конкурсна процедура за избор и назначаване на членове на органи за управление и контрол на публични предприятия представляват ли административни актове, които подлежат на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс?“. Настоящият състав на ВАС намира, че има аналогия по спорните въпроси, които следва да се разрешат със съдебен тълкувателен акт и тези, на които се дължи отговор по предизвикания правен спор относно допустимостта на жалба срещу решение на Общинския съвет, когато последния действа или не като административен орган или орган на власт или като гражданскоправен субект, в качеството му на принципал на капитала на търговско дружество с общинско участие в условията на ЗПП и ППЗПП. На следващо място – съдебният състав намира идентичност и по въпроса актовете на общинския съвет, при провеждане на конкурсна процедура по избор и назначаване на членове на органи за управление и контрол на публични предприятия, в случая „Втора САГБАЛ Шейново“ ЕАД, София, представляват ли административни актове, които подлежат на съдебен контрол по реда на АПК. Всъщност, относимостта на предмета на частната жалба – определението на АССГ, с което жалбата на д-р Велев е оставена без разглеждане, изцяло е изградено на прилагана съдебна практика, приемаща, че решенията на Общински съвет във връзка с назначаване на органи на управление на общинско лечебно заведение не са административни актове. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗЛЗ членовете на органите на управление и контрол на държавните и общинските лечебни заведения и на лечебните заведения с държавно и/или общинско участие в капитала, които са публични предприятия по смисъла на Закона за публичните предприятия, се избират и назначават след провеждане на конкурс по реда на Закона за публичните предприятия. Ако дейността на общинския съвет, в изпълнение на тази компетентност се приеме за административна, безспорно, той ще действа като колективен административен орган и актовете му ще подлежат на контрол по реда на АПК. Обратното - ако се приеме, че компетентността на общинския съвет се свежда до регулиране на гражданскоправна и/или търговско правна дейност по възлагане управлението на общинско търговско дружество, актовете му не подлежат на контрол по този ред. В образуваното пред АССГ производство по оспорването на решение на СОС, жалбоподателят извежда теза за защита на правата си, че последните са нарушени от административна дейност и логично, по пътя на правната аналогия, висящия спор по оспорване на това, а и не само това решение на СОС е обвързано от това когато публичен орган, в процедури по назначаване на органи на управление на публично търговско дружество в условията на ЗПП и ППЗПП взема/издава решение, последното в изпълнение на административна дейност ли е изпълнимо и актът, с който приключва процедурата по този ред приема ли се за такъв, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК. Искането за спиране на производството по настоящото административно дело пред ВАС се обвързва с правното основание по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. Съдът приема, че има основание за такова искане като взе предвид и съдебна практика в този смисъл. Наличието на посоченото основание за спиране на настоящото производство не е в противоречие с Тълкувателно решение № 8/2013 от 07.05.2014 г. на ОСГК на ВКС по т.д. № 8/2013 г., тъй като същото постановява, че при образувано тълкувателно дело пред ВКС, по обуславящ правен въпрос, производството по висящо дело може да се спре само в касационна инстанция. Посоченото тълкувателно дело постановява възможност за спиране само в касационната инстанция, не в първата или въззивната, но само в случай, че е образувано тълкувателно дело по обуславящ въпрос. В случая, тълкувателното решение е постановено от ВКС, на същото правно основание, на което се иска и спиране на настоящото производство, а ВАС по правна аналогия е идентичен съдебен орган, предвид функционалната му компетентност, съгласно КРБ и ЗСВ. В случая, приложимо е тълкуването по посоченото т.д. № 8/2013 г. и искането за спиране на настоящото производство е основателно. Спирането на производството пред инстанциите по същество се обосновава с приложението на чл.229, ал.1, т.4 или т.7 от Гражданския процесуален кодекс, приложим във връзка с чл. 144 от АПК. За да бъде спряно производството по настоящото дело с предмет касационна частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, с който изцяло е преградено производство по оспорване на решение на орган провел процедура по чл. 63, ал. 3 от ЗЛЗ на исканото правно основание, съдебният състав намира преюдициалност на тълкувателното дело по отношение на настоящия спор. В случая органът, по чието искане е образувано тълкувателното дело няма връзка с Общински съвет, но преюдициалността се извежда от приложимостта на разпоредби от ЗПП и ЗМСМА. В случай, че тълкувателното дело приключи с тълкувателно решение, преюдициално ще бъде решен и спора, основателно или не е била оставена жалбата на частния касационен жалбоподател без разглеждане. Наличието на противоречива съдебна практика, поставя частния касационен жалбоподател в несигурност, в какъвто смисъл е искането на публичен орган за тълкувателна дейност от ОС на Втора колегия на ВАС. Начинът, по който е формулирано искането за спиране на производството по настоящото дело, сочи, че отговорът на въпроса изисква да бъде извършена преценка дали в конкретния случай са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, т. е. да се провери правилността на направения от частния касационен жалбоподател извод, че между двете производства съществува връзка на преюдициалност, което е предмет на самия касационен контрол. Приемайки, че обусловеността на това да се приеме или не решението на публичен орган по възлагане на конкурс, проведен в процедура по ЗПП и ППЗПП и ЗЛЗ, дали е административна дейност, както и това, дали такъв акт подлежи на съдебен контрол, съдът в този състав намира искането за спиране за основателно. Производството по адм. дело № 2038/2024 год. по описа на Върховен административен съд се спира до произнасяне на ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС по тълкувателно дело № 6/2023 год. Предвид изложеното, състав на шесто отделение на Върховния административен съд