Определение № 481 от 13.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1137/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 20527/26. 11.2024 г., подадена от адв. П. К. от САК, в качеството ѝ на пълномощник на Н. А. Р. и Г. А. И. (като правоприемник на починалия в хода на процеса А. Г. А.), срещу определение № 3016 от 19. 11.2024 г., постановено по т. д. № 1137/2024 г. по описа на ВКС, I т. о., в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 71 от 20.01.2022 г. по в. т. д. № 726/2023 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без уважение частна жалба с вх. № 12405/06.10.2023 г., подадена от страна на пълномощника на Н. А. Р. и Г. А. И. против определение № 621/08.09.2023 г. по т. д. № 230/2022 г. на Окръжен съд – Стара Загора, постановено по реда на чл. 248 ГПК. По изложени съображения относно приложимата към случая редакция на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, неотносимостта на решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 и действителната фактическа и правна сложност на делото, жалбоподателят счита определението на ВКС в обжалваната му част за неправилно, като моли за неговата отмяна и присъждане в полза на адв. К., в качеството ѝ на процесуален представител на ищците, допълнително на сумата от още 10 252. 80 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществената пред първата инстанция безплатна правна помощ. Против частната жалба не е постъпил писмен отговор от насрещната страна – „ДЗИ – Общо Застраховане“ ЕАД. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, намира частната жалба за процесуално недопустима, предвид следното: Законът не урежда възможност за инстанционен контрол по отношение на всички постановени от съдилищата определения/разпореждания, а само за тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК), или които законът изрично посочва като обжалваеми (чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК). Обжалването на окончателните съдебни актове е недопустимо, а подадените частни жалби не подлежат на разглеждане по същество. С постановяването на окончателното определение № 3016 от 19.11.2024 г. по т. д. № 1137/2024 г. на ВКС, I т. о., в обжалваната му с настоящата частна жалба част, в която ВКС се е произнесъл по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК във вр. чл. 248, ал. 3 ГПК, предвиденият от законодателя процесуален ред за обжалване, касаещ спора в частта му за дължимите в първоинстанционното производство разноски, е изчерпан. Поради това, подадената срещу определението частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение