Определение № 431 от 27.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 от ГПК. Обжалвано е определение от 10.10.2012г., постановено по гр.дело №13338/2011г. на Софийски градски съд, с което е върната въззивната жалба на [фирма] срещу решение № ІІ-58-60 от 30.06.2011г. по гр.дело № 40629/2009г. на СРС, 58 състав. На основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК – неизпълнение на разпореждане на съда за внасяне на сумата от 100 лв. разноски за особен представител по реда на чл.47 ГПК на въззиваемата страна. Частният жалбоподател [фирма] иска отмяна на определението като неправилно, поради отсъствие на предвидени в чл.262, ал.2, т.2 ГПК предпоставки за прекратяване на производството по делото при неплащане на депозит за особен представител на насрещната страна. Върховният касационен съд, ТК, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. По въпроса как се определя размера на възнаграждението на особен представител на разноски на ищеца по чл.47, ал.6 ГПК е образувано т.д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на това, производството по настоящото дело следва да бъде спряно на осн. чл.292 ГПК до приключване на тълкувателното дело. Водим от горното ВКС, ТК състав на първо отделение