Определение № 9393 от 01.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8444/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. М., чрез адв. К. Чакъров, против определение № 8119/27.02.2026 г., постановено по адм. д. № 11462/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е върната частна жалба вх. № 32955/29.12.2025 г. подадена от Р. М. срещу определение № 36187/04.11.2025 г. на АССГ, постановено по същото дело. Частният жалбоподател обжалва определението с доводи, че е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено процесуално нарушение. Счита, че съдът не е извършил необходимата проверка дали жалбоподателката действително е узнала за съдебния акт към посочената дата. Твърди, че реално узнаване на постановеното определение е осъществено чрез процесуалния представител на 15.12.2025 г., от която дата следва да се приеме, че започва да тече срокът за обжалване. Иска обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Не претендира разноски. Ответникът – директора на Областна дирекция „Земеделие“ - София град не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страната, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че определение № 36187 от 04.11.2025 г., постановено по адм. д. № 11462/2025 г. на АССГ е връчено редовно на страната по делото Р. М. на 13.11.2025 г. лично на адрес: гр. София, [жк], [адрес], поради което частната жалба от 29.12.2025 г. се явява просрочена съгласно чл. 231 във вр. с чл. 213а, ал. 2 във вр. с чл. 215, т. 3 АПК, като подадена след 7-дневния срок за обжалване на определението, изтекъл на 20.11.2025 г. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правилни и съответни на доказателствата по делото са изводите на първоинстанционния съд за просрочие на частната жалба на Р. М.. Видно от приложената разписка за връчване на препис от определение № 36187 от 04.11.2025 г., постановено по адм. д. № 11462/2025 г. на АССГ, същото е връчено лично на жалбоподателката на 13.11.2025 г. Считано от тази дата, срокът по чл. 230 АПК, е изтекъл на 20.11.2025 г., четвъртък, работен ден. При така установеното, правилно АССГ е приел за подадена извън 7-дневния преклузивен срок частна жалба вх. № 32955/29.12.2025 г., подадена от Р. М.. Неоснователни са твърденията на частния жалбоподател, че адв. Чакъров е получил препис от определението на 15.12.2025 г. и от тази дата следва да тече срокът за обжалване. Последващото връчване на препис от съдебния акт на процесуалния представител не променя момента, в който същият е бил надлежно съобщен лично на жалбоподателката. Предвид изложеното, определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение