Определение № 238 от 24.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 526/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1, във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 275, ал. 2 и чл. 262, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на ответниците [фирма], [населено място] и Р. С. В., [населено място] с вх. № 181/09.01.2018г. по описа на Апелативен съд П. срещу разпореждане № 1664 от 16.10.2017г. по в. ч. т. дело № 489/2017г. на Пловдивски апелативен съд. С посоченото разпореждане № 1664 от 16.10.2017г. въззивният съд е върнал подадената от [фирма] и Р. С. В. частна жалба с вх. № 7966/13.10.2017г. против определение № 369/05.09.2017г. по в. ч. т. дело № 489/2017г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 4828/22.05.2017г., подадена от [фирма] и Р. С. В. против разпореждане № 521/04.05.2017г. по т. д. № 33/2014г. на Окръжен съд Пазарджик в обжалваната част, с която е върната на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК въззивна жалба с вх. № 6929/24.08.2015г. на жалбоподателите [фирма] и С. С. В. поради недопустимост, и е прекратено производството по делото в частта му по подадената от [фирма] и Р. С. В. частна жалба. Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на обжалваното разпореждане, като излагат твърдения, че са направили своевременно искане за продължаване на срока за внасяне на държавна такса, което е следвало да бъде разгледано. Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирани страни в предвидения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Въззивният съд е върнал подадената от [фирма] и Р. С. В. частна жалба с вх № 7966/13.10.2017г., като е приел, че същата е подадена след изтичането на едноседмичния преклузивен срок за обжалване. Обжалваното разпореждане е правилно. Видно от приложеното по делото съобщение, препис от определение № 369/05.09.2017г. по в. ч. т. дело № 489/2017г. на Пловдивски апелативен съд е връчен на Р. С. В. лично и като управител и представляващ [фирма] на 03.10.2017г. – вторник. На основание чл. 279 във връзка с чл. 275, ал. 1, изр. 1 ГПК от този момент започва да тече и законоустановеният едноседмичен срок за обжалване на съдебния акт. Същият съгласно чл. 60, ал. 4 ГПК изтича на 10.10.2017г., който е присъствен ден – вторник. Частна жалба с вх. № 7966/13.10.2017г. е подадена чрез куриерска фирма [фирма] на 11.10.2017г. - сряда, видно от приложените по делото пощенски плик с клеймо от тази дата и известие за доставяне на пратка № 7440010110009. Въз основа на установените данни настоящият съдебен състав счита за законосъобразен направеният от въззивния съд извод, че подадената от [фирма] и Р. С. В. частна жалба с вх. № 7966/13.10.2017г. е просрочена и следва да бъде върната. Д. за неправилност на разпореждането – предмет на настоящата частна жалба поради направено своевременно искане за продължаване на срока за внасяне на държавна такса, което е следвало да бъде разгледано, е неоснователен, тъй като частна жалба с вх. № 7966/13.10.2017г. е върната като просрочена, а не поради невнасяне на определена държавна такса в предоставен от съда срок. Предвид изложените съображения се налага изводът, че разпореждане № 1664 от 16.10.2017г. по в. ч. т. дело № 489/2017г. на Пловдивски апелативен съд е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение