Решение № 2736 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12219/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Иванова, срещу Решение № 10160/24.03.2025 г., постановено по адм. д. № 5705/2024 г. по описа Административен съд София-град (АССГ), с което е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-22221422005381-091-001/23.10.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София в потвърдената с Решение № 365/20.03.2024 г. на касатора част, с който е ангажирана отговорността на Ж. Ж. И., с адрес за кореспонденция: гр. София, [жк], [адрес] за задължения на „Джей Джей Дистрибютърс“ ЕООД по ЗДДС в общ размер на 357 556,92 лв. главница и 195 581,41 лв. лихва. Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на първостепенния съд да анализира доказателствата по делото в тяхната съвкупност. Поддържа се доказаност на всички предпоставки от фактическия състав както на отговорността по чл. 19, ал. 1, така и по чл. 19, ал. 2 ДОПК. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане на деловодните разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба, Ж. Ж. И., чрез адв. Димитрова, в писмено становище поддържа правилност на решението, иска оставянето му в сила и присъждане на разноски по списък. Прокурорът от ВКП дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна, поради следните съображения: Пред АССГ е оспорен РА № Р-22221422005381-091-001/23.10.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София в потвърдената с Решение № 365/20.03.2024 г. на касатора част, с която е ангажирана отговорността на Ж. Ж. И. за задължения на „Джей Джей Дистрибютърс“ ЕООД по ЗДДС за периодите от м. 05.2018 г. до м. 08.2018 г. и м. 10.2018 г. в общ размер 357 556,92 лв. главница и 195 581,41 лв. лихва, при следните, възприети от първостепенния съд, фактически установявания: Ж. И. е собственик на капитала и управител на „Джей Джей Дистрибютърс“ ЕООД, считано от 23.02.2018 г. В тежест на дружеството с РА № Р-22002219007341-091-001/28.05.2020 г. са установени задължения по ЗДДС като последица от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури за авансови плащания, издадени от „Хеметалекспорт - Импорт“ ЕООД и „Балерон Електроникс“ ЕООД. С констатациите и изводите по цитирания РА (липсва спор относно влизането му в сила след отхвърляне на жалбата срещу него с решението на АССГ по адм. д. № 1542/2021 г.) в разглежданото производство приходните органи аргументират теза, че с подадените от дружеството справки-декларации по ЗДДС и дневници за покупки и продажби за периодите от м. 05.2018 г. до м.10.2018 г. е осъществено укриване на факти и обстоятелства, свързани с действителния размер на задълженията по ЗДДС – чл. 19, ал. 1 ДОПК. При констатации в цитирания РА, че по фактурите, издадени от двете дружества-доставчици, са извършени разплащания без реално осъществяване на доставките, в разглеждания РА ревизиращите мотивират и доказаност на предпоставките по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК (отклоняване на парични потоци в лична полза на ответника по касация), квалифицирано от решаващия орган като безвъзмездно отчуждаване на имущество, довело до намаляване активите на предприятието със сумата 2 039 739,56 лв., което обосновава причинно-следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на установените публични задължения. От инстанцията по същество са изброени кумулативно необходимите предпоставки от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК, разгледани са разрешенията, дадени в постоянната съдебна практика по приложението на института и е направено заключение за недоказаност на причинно-следствената връзка между укриването на факти и обстоятелства и невъзможността да бъдат събрани задълженията на главния длъжник. Обоснован е извод за недоказаност на причинно-следствена връзка между укриването на релевантни за облагането факти и обстоятелства, намаляване на имуществото и непогасяване на задълженията. Решението е постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол, мотивите му са със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 от АПК, изложени са подробни и последователни фактически установявания и правни изводи. По материалната законосъобразност и обосноваността на съдебния акт, които следва да се разгледат заедно, касационната инстанция приема следното: По аргумент по чл. 170, ал. 1 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, тежестта на доказване в съдебното производство на всички елементи от правопораждащия отговорността по чл. 19, ал. 1 и по чл. 19, ал. 2 от ДОПК фактически състав, е на приходната администрация. С тези разпоредби е създадена особена хипотеза на отговорност на лицата управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти или тези които са длъжни да ги удържат и внасят. Предпоставките за реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК са укриването от орган по приходите или от публичен изпълнител на факти и обстоятелства, които е длъжен по закон да обяви пред тях и като резултат да не може да се събере задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски. Отговорността е за непогасеното задължение. За разлика от отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК, за тази по ал. 1 не съществува изискване за недобросъвестно поведение на третото лице. Пълното неизпълнение или неточното изпълнение от негова страна на установеното със закон задължение за обявяване на факти с правно значение е несъвместимо с дължимата грижа. Незнанието на фактите от значение за полагане на дължимата грижа не изключва отговорността от неизпълнение. Главният длъжник е от категорията на тези по чл. 14, т. 1 от ДОПК. Задължението му за данъци е установено надлежно с РА № Р-22002219007341-091-001/28.05.2020 г. Вземането за лихви е в обхвата на солидарността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК (ТР № 5 от 29.03.2021 г. по тълк. д. № 7/2019 г. на ОСС на I и II колегии на ВАС). Няма спор, че ответникът по касация е имала качеството управител в периода на възникване на задълженията (задължението за данък за внасяне е обвързано с данъчния период – чл. 87, ал. 1 и ал. 2 и чл. 88, ал. 3 ЗДДС). Правилно е приел АССГ, че на Ж. И. е непротивопоставимо установеното с първия РА, тъй като не е страна в производството по издаването му (арг. от чл. 17, ал. 2, изр. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК), но липсва спор както за съществуването и размера на публичните задължения по този РА, така и за факта, че те не са събрани. Субект на укриването е управителят, тъй като по силата на чл. 141, ал. 2 от ТЗ той представлява дружеството, организира и ръководи дейността му (чл. 141, ал. 1 от ТЗ), бидейки наясно относно сключването и изпълнението на сделките, които ЗДДС квалифицира като облагаеми доставки. Информирането на приходната администрация за извършените и получените облагаеми доставки се извършва във формата на справка-декларация и отчетните регистри по чл. 124 ЗДДС - чл. 125, ал. 1 и 3 ЗДДС. Несъответствието на декларираното с действителното или отсъствието на деклариране е проява на укриване. Без значение е опосредяването на укриването в хипотезата на подадена чрез пълномощник справка-декларация или възлагането на изготвянето на декларациите на счетоводно предприятие. Невярното отразяване, дори да се дължи на грешни представи относно съдържанието на дължимата грижа или на източника на задължението за тази грижа за точно изпълнение на публичноправното задължение за деклариране не изключва отговорността. С влезлия в сила РА № Р-22002219007341-091-001/28.05.2020 г. приходните органи са установили публични задължения по ЗДДС в тежест на представляваното от И. дружество. С разглеждания РА обаче не е проследена динамиката в имущественото състояние на главния длъжник „Джей Джей Дистрибютърс“ ЕООД, която да предполага (не)събирането на вземанията, ако последното, управлявано от И., е декларирало точно задълженията за данъци. РА и приложеният към него РД не съдържат констатации и изводи относно (не)съществуването на активи на предприятието в баланса, подлежащ на публикуване с ГФО, нито на движението по банковите му сметки (като се изключат постъпленията от продажби, съвпадащи с плащанията, установени с РА № Р-22002219007341-091-001/28.05.2020 г.). Липсва анализ на имуществото на търговеца в периода, предхождащ и следващ разгледаните с цитирания РА доставки, обуславящ извод за пряка причинна обуславеност между укриването и непогасяването на публичните задължения на "Джей Джей Диструбютърс" ЕООД. По тези съображения изводът на първостепенния съд за недоказаност на кумулативното наличие на всички предпоставки по чл. 19, ал. 1 ДОПК е правилен. Субектите на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК съвпадат с тези по чл. 19, ал. 1 ДОПК. Основание за отговорността е недобросъвестното извършване на действия, водещи до намаляване на имуществото на задълженото лице, което е причина да останат непогасени задължения за данъци и/или за ЗОВ. Отговорността е за непогасените публични задължения и е до размера на извършените плащания, респ. до размера на намалението на имуществото. В приложимата към спора разпоредба на чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК действието на имуществено разпореждане е извършването на плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчуждаване на имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните. Приписваните на субекта на отговорността действия на имуществено разпореждане по чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК са безвъзмездно отчуждаване на сумата, платена по фактурите, правото на приспадане на данъчен кредит по които е отречено с влязъл в сила РА. При доказателствена тежест за приходните органи да докажат при условията на пълно и главно доказване наличието на недобросъвестност при извършване на соченото действие, както и причинната връзка между него и невъзможността да се съберат публичните задължения на дружеството, извършеното в РА позоваване единствено на факти, установени в ревизионното производство спрямо главния длъжник не изпълнява изискването за мотивирането му. Като е обосновал извод за неговата незаконосъобразност, първостепенният съд е постановил решение, което не е засегнато от наведените в жалбата отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане на ответника по касация се присъждат сторените разноски за възнаграждение на адв. Димитрова по договора за процесуално представителство от 25.11.2025 г., възлизащи на 5061,79 евро. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Първо отделение