Определение № 7216 от 26.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6425/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано е по частна жалба на Народно читалище „Отец Паисий 1936“, чрез адв. И. Пенчева като процесуален представител, срещу определение № 10348 от 16.03.2026 г., постановено по адм. дело № 12703/2025 г. по описа на Административен съд – София град. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение с искане за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по предявената жалба. Твърденията са за наличие на правен интерес от оспорване на издадената заповед за поправяне и заздравяване на процесната сграда, по отношение на която жалбоподателят претендира право на ползване, отстъпено му на осн. § 4 от ПЗР на Закона за народните читалища. Ответникът – кметът на Столична община, не е изразил становище по частната жалба в срока по чл. 232 от АПК. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за частния жалбоподател. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на Народно читалище „Отец Паисий 1936“ против заповед № САГ25-РА-30-27/04.08.2025 г. на кмета на Столична община, с която на основание чл. 195, ал. 4 вр. с ал.1 и чл.196, ал.3 от ЗУТ е наредено на Столична община – район "Слатина", на който е предоставено право на управление на имот – публична общинска собственост, да предприеме необходимите действия за поправяне и заздравяване на нежилища сграда, находяща се в имот с идентификатор по КККР 68134.702.513, УПИ І – за читалище и кино, кв.219, м. „Подуяне-Редута“, и е прекратил производството по делото. За да постанови горния резултат съдът е приел, че за жалбоподателя Народно читалище „Отец Паисий 1936“ липсва правен интерес от обжалване на заповедта, тъй като не е нейн адресат и не е собственик на процесната сграда, чието поправяне и заздравяване е разпоредил органът. Според изложените мотиви, оспорващият няма активна процесуална легитимация да обжалва издадения административен акт, поради което жалбата е недопустима и на основание чл. 159, т. 4 АПК следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати. Определението е правилно. Обосновани от доказателствата по делото и съответни на материалния закон са формираните от административния съд изводи за недопустимост на жалбата на читалището срещу процесната заповед. Според разпоредбата на чл. 195, ал. 4 във вр. с ал. 1 ЗУТ, въз основа на която е издадена обжалваната заповед, в случай че обект по ал. 1 /строеж/ не се поддържа в добро състояние, кметът на общината издава заповед, с която задължава собственика да извърши в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване. От друга страна, в чл. 196, ал. 3 ЗУТ законодателят изрично е посочил, че строежите се поправят, заздравяват или премахват от собствениците за тяхна сметка в срок, определен в заповедта на кмета на община по чл. 195, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 ЗУТ. Следователно производството се развива само между административния орган и адресата на акта – собственика на обектите, както правилно е приел административния съд. Предвид посоченото, активна процесуална легитимация от оспорване на обжалваната заповед има лицето, явяващо се нейн адресат, за което оспореният акт създава задължения и го засяга пряко. В случая адресат на акта е Столична община – район „Слатина“, а частният жалбоподател не претендира и не доказва право на собственост върху сградата – предмет на заповедта, поради което същата не засяга неговата правна сфера. Задължението за поправяне и заздравяване е за Столична община – район „Слатина“, като титуляр на правото на управление на имот – публична общинска собственост, видно от приложените по делото актове за публична общинска собственост. Съдът намира за неоснователни доводите на частния жалбоподател, с които обосновава правен интерес от оспорване на заповедта. Твърденията, че му е предоставено право на ползване на осн. § 4 от ПЗР на Закона за народните читалища, не го легитимира като заинтересовано лице в производството по чл. 195 от ЗУТ. Както се посочи, с разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ЗУТ се ангажира отговорността на собствениците на имоти да ги поддържат в техническо състояние, отговарящо на основните изисквания по чл. 169, ал. 1 и 3, да не извършват и да не допускат извършването на промени в тях, които водят или могат да доведат до влошаване на проектните нива на съответствие с изискванията за целия строеж или за отделни негови характеристики. Цитираната в частната жалба обща клауза за обжалваемост на административните актове по чл. 120, ал. 2 КРБ, е тълкувана ограничително и без връзка с изискването за засегнат правен интерес при обжалване на актове по ЗУТ като задължителна процесуална предпоставка за съдебно оспорване. По изложените съображения, оспореното определение за оставяне на жалбата без разглеждане и за прекратяване на производството по делото е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение