Определение № 10665 от 09.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9509/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба ( наречена тъжба), подадена от О. С. С., против Определение № 14706/14.08.2024г., постановено по адм. д.№ 7204/24г. от Административния съд - София-град. В частната жалба се твърди неправилност на определението и се иска отмяната му. Столична община не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява частната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по чл.230, ал.1 АПК от страна по делото, за която постановеният съдебен акт е неблагоприятен. Частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение, административният съд е върнал исковата молба, подадена от О. С. С. с искане да бъде прогласена нищожността на решение № 4203 от 17.06.2015г., постановено по адм.д.№ 5654/13г. на Административния съд София-град. За да постанови обжалвания резултат, съдът е преценил иска като недопустим. Съображенията му за този извод са, че решението, предмет на иска е потвърдено в резултат на касационното му обжалване, в рамките на което е проверена вкл. и неговата валидност. Върховният административен съд преценява обжалваното определение като правилно. Фактите са такива, каквито са установени от административния съд. Въз основа на тях, административният съд е формирал правилен извод. Предмет на исковото производство по чл.128а, ал.1, във вр. с чл.128, ал.1, т.8 АПК е единствено валидността на съдебния акт. Установено е, че решението, предмет на установителния иск, е било вече предмет на касационен контрол в резултат на което е потвърдено с Решение № 6588/03.06.2016г. на Върховния административен съд по адм. д.№ 8742/2015 година. Следователно, въпросът относно валидността на Решение № 4203/17.06.2015г. на АССГ по адм. д.№ 5654/13г. е окончателно решен и не може да бъде пререшаван по реда на исковото производство по чл.128, ал.1, т.8 АПК, което е субсидиарно. Определението е правилно и следва да се потвърди. Воден от горните съображения и на осн. чл.221, ал.2 във вр. с чл.236 АПК, Върховният административен съд