Определение № 28 от 09.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1861/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. А. К. А. против определение № 1855/18.07.2023 г. по в.ч.гр.д. № 341/2023 г. по описа на Апелативен съд - София, 2 граждански състав, с което е оставена без разглеждане частна жалба № 89020/22.12.2022 г. против определение № 4005/13.12.2022 г. по т.д. № 2652/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-9 състав, за отмяна на основание чл. 253 ГПК на определение от 25.10.2022 г. за назначаване като особен представител на адв. А. А. на призования по реда на чл. 47 ГПК ответник. В частната жалба се поддържа оплакване за неправилност на обжалваното определение. Сочи се, че преди разглеждане на твърденията в частната жалба за неправилност на обжалвания първоинстанционен акт, въззивният съд е следвало да се произнесе служебно по неговата валидност и правилност. Излагат се доводи, че като не е направил това, въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с възложените му задължения по чл. 5 ГПК и чл. 269 вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК, и в резултат на това не е разгледал по същество основанията за обжалване, изложени в частната жалба. Релевира се, че извършеното от първоинстанционния съд е изцяло извън процесуалните правила на гражданския процес и погазва принципа за безпристрастност на съда. Аргументира се, че тези основания, разгледани по същество водят до извод, че частната жалба е допустима, а обжалваното определение от 13.12.2022 г. на СГС е неправилно и незаконосъобразно. Въвежда се оплакване за нарушение на съдопроизводствените правила съгласно чл. 278 вр. с чл. 273 вр. с чл. 236, ал. 2 ГПК, тъй като в обжалваното определение липсва произнасяне по доводите на частния жалбоподател. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 ГПК, намира следното: Частната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. Въззивният съд, за да остави без разглеждане частната жалба срещу първоинстанционното определение, подадена от особения представител на призования по реда на чл. 47 ГПК ответник, е приел, че постановеното първоинстанционно определение не подлежи на обжалване, доколкото със същото не се прегражда развитието на процеса и не е от категорията на подлежащите на обжалване определения по силата на закона. Настоящият съдебен състав намира, че определението е правилно. В случая въззивното производство е образувано по частна жалба, подадена от първоначално назначения особен представител на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК против определението на първоинстанционния съд, с което на основание чл. 253 ГПК е отменено определението от 25.10.2022 г. за назначаването му като такъв. На обжалване подлежат определенията на съдилищата, които преграждат по-нататъшното развитие на делото или тези, за които е изрично предвидено обжалване в процесуалния закон, съгласно чл. 274, ал.1 ГПК. Определението на съда, с което по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, се определя особен представител на ответника, е такова по движение на делото и не подлежи на обжалване. Поради това съгласно разпоредбата на чл. 253 ГПК, същото може да бъде изменяно или отменяно от постановилия го съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск, като постановеното определение по чл. 253 ГПК също не подлежи на самостоятелно обжалване с частна жалба. Последното не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, определящ кръга на обжалваемите определения. Същото няма преграждащ характер, доколкото не се явява пречка за развитие на делото. Неговото обжалване не е и изрично предвидено в процесуалния закон. Като насочена срещу неподлежащ на обжалване първоинстанционен акт, подадената от особения представител частна жалба пред въззивния съд е недопустима и правилно е оставена без разглеждане от въззивния съд (в този смисъл относно необжалваемостта на определение касателно назначаване на особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК - определение № 267/03.04.2014 г. по ч.т.д. № 977/2014 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., определение № 534/26.11.2012 г. по ч.гр.д. № 437/2012 г. по описа на ВКС, ГК, II г.о., определение № 534/11.11.2016 г. по ч.гр.д. № 4691/2016 г. по описа на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 92/09.02.2023 г. по ч.т.д. № 2771/2022 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., определение № 735/04.10.2023 г. по ч.т.д. № 1458/2023 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., последните две по чл.29, ал. 4 ГПК). Като ирелевантни за настоящото частно производство по чл. 274, ал.2 ГПК следва да се преценят останалите доводи в частната жалба, касаещи евентуална неправилност на първоинстанционното определение, тъй като те сами по себе си не обосновават допустимост на обжалването. По изложените съображения настоящият състав намира, че разглежданата частна жалба е неоснователна, а обжалваното определение на Апелативен съд – София е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,