Определение № 320 от 24.06.2024 г. на ВКС по н. д. № 559/2024 г.

Производството е с правно основание чл. 43, т. 3 от НПК. Образувано е след изпращане на производството на ВКС за определяне на компетентен съд, който да разгледа и реши АНД 147/24г., образувано по описа на РС - Берковица, поради самоотводи на всички съдии от този съд. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството по АНД 147/24г. по описа на РС – Берковица е било образувано по жалба на М. Г. К. срещу наказателно постановление № 24-0243-000324/07.05.24г. на Началник група в ОДМВР- Монтана, РУ- Берковица. С определения съдиите от районния съд в Берковица се отвели от разглеждане на делото на осн. чл. 31, ал.1 във връзка с чл. 29, ал. 2 от НПК- поради обстоятелството, че жалбоподателката е дъщеря на прокурор от Районна прокуратура- Монтана, с когото са в служебни отношения. С определение №47/13.06.24г., съдия при РС – Берковица прекратил съдебното производство по делото и изпратил делото на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд, който да разгледа и реши производството по същество. При това положение и с оглед невъзможността за образуване на състав в съда, на който производството е подсъдно по правилата на местната подсъдност, ВКС намира, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд, а именно Районен съд – Враца, който се намира в териториална близост, както е и извън съдебния район на районен съд - Монтана, в който, като прокурор упражнява функции родител на жалбоподателката. Водим от горното и на основание чл. 43, т.3 от НПК, ВКС, І НО,