Решение № 31 от 15.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г.

Решение № 31 от 15.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 - чл. 293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. К. С. и В. Я. С. против решение № 326 от 23.06.2009 г., постановено по гр. д. № 385 описа за 2009 г. на Окръжен съд - Благоевград, с което е оставено в сила решение № 2085 от 5.06.2006 г. по гр. д. № 1885 от 2005 г. на Районен съд - Благоевград за допускане на съдебна делба на апартамент № 3, находящ се в [населено място], ж. к. "Е.", бл. 160, ет. 1 между съделителите и при права в съсобствеността: 1/2 ид. ч. за И. В. С. и 1/2 ид. ч. общо за Л. К. С. и В. Я. С. В касационната жалба са наведени доводи за допуснато съществено процесуално нарушение, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, поради което се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго за отхвърляне на предявения иск, ведно с присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба И. В. С. оспорва същата. С определение № 214 от 4.03.2010 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед въпроса следва ли да се демонстрира упражняваното владение по отношение на другия съсобственик и да се търси пряк контакт с него, за да му се покаже владение за себе си. По настоящото дело е безспорно, че процесният имот е придобит чрез покупко-продажба по време на брака, впоследствие прекратен с развод, на В. Я. С. и С. Н., праводателка на ищцата И. В. С. по договор за дарение от 15.12.2003 г. С решение № 166 от 23.08.1994 г. по гр. д. № 70/93 г., потвърдено с решение № 63/28.06.1996 г. по гр. д. № 719/1995 г. е признато по отношение на С. Н., че апартамента е лична собственост на В. С. Решенията са отменени по реда на надзора с решение № 128 от 28.03.1997 г. по гр. д. № 1210/1996 на ВКС, като при новото разглеждане на спора, установителният иск за собственост е отхвърлен с влязло в сила на 12.11.1998 г. съдебно решение. С договор от 24.06.1997 г. В. С. е продал имота на баща си Я. С., а на 24.10.2004 г. последният, заедно със съпругата си, го е прехвърлил чрез договор за покупко-продажба на Л. С. по време на брака й[населено място]. Спорът касае възражението на Л. и В. С., че принадлежалата на С. Н. 1/2 ид. ч. от апартамента е придобита чрез добросъвестно владение от купувача Я. С. Въззивният съд е изложил съображения, че в случая намират приложение презумпциите на чл. 70, ал. 2 и чл. 69 ЗС, които ищцата не е оборила, но е приел, че възражението е неоснователно, тъй като не се установява по несъмнен начин упражняването на фактическа власт върху имота по начин, който да покрива признаците на владението, а именно постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено владение - не става ясно дали владението е демонстрирано на собственика на останалата 1/2 ид. ч., а волята на владелеца следва да бъде обективирана по начин, който да е достъпен както за всички трети лица, така и за собственика, чийто имот се владее с намерение за своене. По въпросът, по който е допуснато касационно обжалване след определението по чл. 288 ГПК по настоящото дело, са постановени решения по чл. 290 ГПК - № 635/10 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 1405/2009, ВКС, I г. о. и № 381 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 37/2010 г., ВКС, II г. о. - според които е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за другиго изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец, което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин, т. е. чрез действия, които да са могли да станат достояние на собственика, респ. съсобственика. Това тълкуване обаче касае хипотези на недобросъвестно владение в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС и е неотносимо в настоящия случай, в който възражението е за добросъвестно владение при условията на чл. 79, ал. 2 ЗС. При добросъвестното владение фактическата власт се придобива на правно основание, целящо прехвърляне правото на собственост към владелеца, макар вещноправния ефект да не е настъпва, тъй като праводателят не е бил собственик или е била опорочена формата на сделката. Самото това правно основание се явява демонстриране на завладяването, поради което за придобиването на собствеността е достатъчно владелецът да упражнява фактическа власт в определения от закона петгодишен срок, без да е необходимо да демонстрира намерението си за своене чрез други действия, които да са противопоставени на действителния собственик. В случая въззивният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, но в нарушение на материалния закон е приел, че владението на Я. С. С. е опорочено, тъй като не е демонстрирано на С. К. Н., която към момента на сключване на договора е била собственик на 1/2 ид. ч. от имота. След като ищцата не е представила доказателства и по делото липсват данни купувачът Я. С. да е знаел, че влязлото в сила решение на Б. районен съд по гр. д. № 70/93 г., с което синът му е бил признат за собственик на имота е било отменено по реда на надзора, то не е оборена презумпцията на чл. 70, ал. 2 ЗС и след като е установено, че същия е упражнявал фактическа власт върху закупения апартамент от момента на договора до разпоредителната сделка от 2004 г., т. е. в период по дълъг от изискуемия от чл. 79, ал. 2 ЗС, то следва, че е придобил по давност чрез добросъвестно владение правата на С. К. Н. По силата на договора за покупко-продажба 2004 г. тези права са преминали към купувача Л. К. С., а по силата на чл. 19 от СК от 1985 г. - отм. и към съпруга й В. Я. С. в режим на съпружеска имуществена общност. Към момента на сключване на договора за дарение от 2003 г. между С. К. Н. и И. В. С. дарителката не е притежавала права в собствеността на процесния апартамент, съответно такива не са придобити и от надарената или установено е, че между страните по делото липсва съсобственост върху имота. В обобщение атакуваното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения от И. В. С. против Л. К. С. и В. Я. С. иск за делба на процесния апартамент. Ищцата следва да възстанови направените от ответниците в съдебното производство разноски в размер на 85.00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 293 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение