Определение № 1922 от 23.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 1140/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Д. П. Й. обжалва Решение № 110/12.04.2025 г. по т.д. № 2520/2024 г. на ВКС, ТК, І отд., в частта, имаща характер на определение, с която жалбата му срещу решение за вписване на промени по партидата на политическа партия „Политически клуб „Екогласност““ е оставена без разглеждане поради липса на процесуална легитимация. Частният жалбоподател заявява оплакване за неправилност на обжалвания акт и моли за отмяната му. Поддържа, че решението на ръководния орган на партията за изключването му е незаконосъобразно, тъй като е взето на ненадлежно свикано събрание, без изслушването му, без изискуемото от устава мнозинство и при липса на материално основание. Ответникът по частната жалба политическа партия „Политически клуб „Екогласност“ не взима становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, констатира, че частната жалба е подадена от легитимирано лице в срок срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт. Следователно е допустима. От данните по делото се установява, че на 12.10.2023 г. по ф.д. № 2471/1990 г. на СГС е постановено вписване на промени в устава, седалището и състава на органите на политическа партия „Политически клуб „Екогласност“, решението за които е взето на проведена на 02.09.2023 г. национална отчетно-изборна конференция. Вписването на промените е атакувано от Д. Й., но с обжалвания в настоящото производство акт жалбата му е оставена без разглеждане поради преценката на съда, че жалбоподателят няма качеството на член на политическата партия с оглед изключването му преди провеждане на процесната конференция. Решението за последното е обективирано в протокол от заседание на националния изпълнителен съвет от 26.11.2022 г. При тези данни жалбата е неоснователна. Правото на жалба всякога е обусловено от правен интерес. При обжалване на решение за вписване/отказ за вписване на промени по партидата на политическа партия интересът произтича от членственото правоотношение на жалбоподателя с партията (към датата на взимане на подлежащото на вписване решение, съответно на регистърното такова). Това следва от обстоятелството, че атакуването на регистърното решение по същество съставлява начин за съдебна защита срещу възможното нищожно/незаконосъобразно партийно решение, право на каквато защита имат единствено членовете на партията, обвързани от решението, но не и трети лица. Преценката за правния интерес почива не само на заявените твърдения, но и на обективно установени (включително служебно) факти. В настоящия случай по делото е налице доказателство за взето преди провеждане на процесната конференция решение за изключване на жалбоподателя като член на партията. То е произвело действие (не се установява порок, водещ до неговата нищожност) и съдът е длъжен да го зачете независимо от възможната му противозаконност (или противуставност), защото тя не подлежи нито на пряк съдебен контрол (на какъвто, впрочем, не подлежат като цяло решенията на партийните органи поради липсата на уреден в специалния ЗПП конститутивен иск за сметка на наличието на нарочна, но опосредена, защита чрез атакуване на регистърното решение – вж. Решение № 100/01.07.2014 г., постановено по т.д. № 4369/2013 г. на ВКС, ТК, ІІ отд.), нито на косвен контрол в процес относно правото на изключения на жалба, какъвто е настоящият случай. Това е обяснимо със законодателната цел да се ограничат допустимите хипотези на държавна намеса в политическия живот, още повече на намеса чрез съдебно утвърждаване или отричане на партийните членствени правоотношения. Ето защо обжалваният акт е правилен и следва да бъде потвърден. Към настоящото дело е приложена жалба вх. № 267312/02.05.2025 г., подадена от Д. Й. чрез СГС до ВКС, чийто петитум е за отмяна на решението за изключването му. Тази жалба няма за предмет атакуване на съдебен акт (а съдържа искане за отмяна на решение на партиен орган), но въпреки това погрешно е адресирана от жалбоподателя до ВКС и съответно неправилно е администрирана от регистърния съд като касационна жалба. Поради това преписката по нея следва да бъде върната на админстриралия я съд за преценка относно действителния процесуален ред, по който следва да бъде разгледана допустимостта на отправеното от Й. искане. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,