Определение № 123 от 26.02.2009 г. на ВКС по т. д. № 104/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с чл. 407, ал. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Ф” АД, гр. С. срещу разпореждане от 27.10.2008 г. по в. гр. д. № 2783/2007 г. на Софийски градски съд, Въззивна колегия, ІV-В състав в частта, с която е постановен отказ да бъде издаден изпълнителен лист за присъдените на същото търговско дружество разноски за първоинстанционното производство в размер на сумата 989.35 лв. и за въззивното производство в размер на сумата 558 лв. Частният жалбоподател поддържа, че определението на Софийски градски съд е неправилно, като моли за отмяната му и за издаване на изпълнителен лист за посочените суми. Ответникът по частната жалба - “М” ООД, гр. С. не заявява становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл. 407, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество - същата е и основателна. Съгласно чл. 404, т. 1, пр. 2 ГПК, на принудително изпълнение подлежат осъдителните решения на въззивните съдилища. В частта за разноските обаче решението има характер на определение и поради това същото не е годно изпълнително основание по смисъла на цитираната разпоредба. Ето защо, доколкото към момента на подаването на молбата за издаване на изпълнителен лист въззивното решение все още не е било влязло в сила, а следователно не е било влязло в сила и потвърденото с него първоинстанционното решение в частта за присъдените разноски /имащо в тази част характер на определение/, то отказът на Софийски градски съд да уважи искането на „Ф” АД за издаване на изпълнителен лист за разноските е законосъобразен. Понастоящем обаче, с оглед обстоятелството, че междувременно въззивното решение е влязло в сила /предвид редовното връчване на препис от решението на страните и липсата на подадена касационна жалба срещу него/, следва да се счете, че вече са налице предпоставките по чл. 404, т. 1, пр. 1 ГПК за издаване на изпълнителен лист и за сумите за разноски, присъдени за всяка от двете инстанции. Поради изложените съображения, частната жалба е основателна и следва да бъде уважена. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 407, ал. 1 във връзка с чл. 404, т.1, пр.1 ГПК