Определение № 34 от 14.03.2019 г. на ВКС по н. д. № 237/2019 г.

Производството е с правно основание чл.43, т.1 от НПК. Образувано е по искане на Софийски районен съд, 97 състав, за промяна в местната подсъдност на НАХД № 16715/ 2018г. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че искането е основателно. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: Производството по НАХД № 16715/2018 г. по описа на Софийски районен съд е образувано по жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление гр. Гоце Делчев, [улица], представлявано от управителя К. И. Г., срещу Н.П.........г., издадено от Зам.Директор на ТД НАП гр. София, за нарушение на чл.3,ал.1,т.1 от Закона за ограничаване плащанията в брой, което е извършено в гр. София. По съображения, че адресите за призоваване на жалбоподателя [фирма], на актосъставителя и свидетелите по акта са съответно в гр. Гоце Делчев и в гр. Благоевград и като приел, че за по-лесното обезпечаване присъствието на участниците в процеса делото следва да се разгледа и реши от друг, еднакъв по степен съд, без да се ангажира кой да е този съд, с разпореждане от 15.02.2019 г. съдията - докладчик прекратил производството по цитираното НАХД и изпратил делото на ВКС, който да упражни правомощията си по чл.43, т. 1 от НПК. При тези данни и като се запозна с материалите по делото, ВКС, първо наказателно отделение, намери искането за неоснователно. Несъмнено, разпоредбата на чл.43,т.1 от НПК обезпечава постигането на процесуална икономия при разглеждането на делата. Приложението и предполага констатацията, че много обвиняеми или свидетели живеят в района на друг съд, като под „много“, както е прието в съдебната практика, се има предвид „техният брой да е преобладаващ“ и освен това „ да създава затруднение за тях и за съда при изясняване на делото от фактическа страна„(Определение № 40 по по н.д.№ 367/1976 г. ВС на РБ, I н.о., виж и Определение № 73 по ЧНД № 466/16 г. на ВКС, I н.о.). В конкретния случай, жалбоподателят е дружество с адрес на управление в гр. Гоце Делчев, представляващият дружеството е с адрес в гр. София, актосъставителят и свидетелите по АУАН са с адреси по месторабота в гр. Благоевград. Следователно липсва основание да се приеме, че е налице многобройност на лицата, живеещи на територията на друг съд, която да налага, с оглед преодоляване на затрудненията за тях и за съда при изясняване на делото, промяна на местната подсъдност. Освен посоченото, с жалбата е направено искане за обединяване на административно - наказателните производства, образувани по подадените общо седем жалби срещу „идентични наказателни постановления“, с които дружеството е било санкционирано, едно от които е Н.П., предмет на посоченото НАХД № 16715/18 г. По така направеното искане няма данни за произнасяне. Следователно, дали разглеждането на делото пред друг, различен от местно компенетния по правилата на чл.59, ал.1 от ЗАНН съд, в случая - РС София, ще улесни присъствието на участниците в процеса, както е приел съдията докладчик, е заключение, което при липса на произнасяне по искането за обединяване на производствата, на този етап е преждевременно. По тези съображения, ВКС, I НО намира, че искането за промяна на местната подсъдност е неоснователно, поради което и на основание чл.43, т 1 от НПК: