Определение № 6956 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5883/2026 г.

Производството е по реда на чл.221 ал.1 т.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на О. А., гражданка на Украйна, чрез адвокат Кръстевич срещу определение №17196 от 5.5.2026 година, постановено по административно дело №4157 по описа за 2026 година на Административен съд София град, с което е оставена без разглеждане жалба на лицето срещу уведомително писмо началник отдел „Национален визов център“ МВнР, изпратено на във връзка с нейна молба, с която е отправила искане до Консулския отдел при МВнР, да подаде заявление за издаване на виза за дългосрочно пребиваване за съпруга си – М. А., и детето си – А. А., в Генералното консулство на Република България в гр. Солун, Гърция и е прекратено производството делото по описа на Административен съд София – град, ІІІ отделение, 66 състав. Твърди неправилност на определението поради незаконосъобразност и необоснованост и иска отмяната му и връщане на делото за разглеждане по същество на спора. Няма постъпили становища по частната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид доводите в частната жалба, мотивите на обжалваното определение и данните по делото, преценява следното: Частната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Административният съд е бил сезиран с жалба на лицето срещу уведомително писмо началник отдел „Национален визов център“ МВнР, изпратено на във връзка с нейна молба, с която е отправила искане до Консулския отдел при МВнР, да подаде заявление за издаване на виза за дългосрочно пребиваване за съпруга си – М. А., и детето си – А. А., в Генералното консулство на Република България в гр. Солун, Гърция. Първата инстанция е разгледала подробно доводите на жалбоподателката, анализирала е данните по делото и е извела от фактическа страна, че лицето не е подало заявление по образец пред съответното дипломатическо или консулско представителство, поради което с акта са й дадени указания да го направи по съответния ред. Поради което е извел правен извод, че писмото има единствено уведомителен характер и няма отказ за извършване на исканата услуга или издаване на съответен акт, поради което по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс няма нарушение на правата на жалбоподателката. Определението е правилно. Няма допуснати нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и актът на съда е подробно и надлежно обоснован. Изложените в частната жалба доводи се отнасят до евентуален отказ / или друго произнасяне/ на съответните органи, не касаят уведомителния характер на писмото. В случая безспорно е установено, че О. А. е гражданка на Украйна и е подала молба до Консулския отдел при МВнР, с която е отправила искане да й се разреши да подаде заявление за издаване на виза за дългосрочно пребиваване за съпруга си – М. А., и детето си – А. А., в Генералното консулство на Република България в гр. Солун, Гърция. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим (Наредбата) визите се издават от дипломатическите и консулските представителства на Република България или от такива представителства на друга държава членка, прилагаща изцяло достиженията на правото на Европейския съюз от Шенген, с която Република България има сключено споразумение за представителство за приемане на заявления за визи и за издаване на визи. Условия и реда за подаване на заявления за издаване на визи са регламентирани в чл. 11 до чл. 12 от Наредбата, като в чл. 23 е предвидено, че заявлението за издаване на виза в дипломатическите и консулските представителства се приема от компетентно длъжностно лице или консулски сътрудник, а на граничните контролно-пропускателни пунктове - от органите за граничен контрол. Съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредбата заявлението за издаване на виза за дългосрочно пребиваване се подава само в дипломатическите и консулските представителства по постоянното местоживеене на кандидата или в тези представителства, които са акредитирани за държавата на постоянното местоживеене на кандидата. В ал. 6 е предвидено, че в хуманитарни и нетърпящи отлагане случаи заявление за издаване на виза може да се подава и в държави извън предвидените в ал. 3 - 5. Съдът намира, че с оспореното в настоящото производство писмо, само се уведомява лицето за предпоставките за подаване на виза, но същото не представлява отказ, който да създава задължения, да засяга нейни права, свободи и законни интереси. В случая е подена молба, която молба не може да се приеме, че представлява заявление, съгласно чл. 11, ал. 6 от Наредбата според, който в хуманитарни и нетърпящи отлагане случаи заявление за издаване на виза може да се подава и в държави извън предвидените в ал. 3-5. Съгласно законовата регламентация, за лицата, който искат да подадат заявление за издаване на виза извън държавите предвидените в ал. 3 до ал. 5 на чл. 11 от Наредбата е предвидена възможност да сторят това с подаване на заявление при хуманитарни и нетърпящи отлагане случай, пред компетентните органи, които могат да се произнасят по заявление за издаване на виза. Никъде обаче не е предвидена процедура по даване на разрешение на кандидатите да подават заявления в друга от предвидената в чл. 11. ал. 4 от Наредбата държава. В конкретния случай следва, че при подадена молба по непредвидена процедура за даване на разрешение не се формира отказ, който да засяга правата и интересите на жалбоподателата. По отношение на молбата на О. А. да се разреши съпругът й - М. А., да подаде заявление за издаване на виза за дългосрочно пребиваване в Генералното консулство на Република България в гр. Солун, Република Гърция, следва да се отбележи, че същата претендира чужди права. Поради което правилно е приетото, че спрямо лицето не се формира отказ, а се дават указания как да бъде процедирано при направените от нея искания. Определението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл.236 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение