Определение № 1207 от 12.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 872/2026 г.

Производство по чл.278, вр.с чл.274, ал.2 ГПК. Образувано по частна жалба вх.№ 260029/12.03.2025 г./п.к.10.03.2025г./ на Н. М. Н. чрез адв.Н. М. срещу определение от 24.01.2025 г. по в.гр.д.№ 619/2019 г. на Апелативен съд Варна, с което се оставят без разглеждане молби /“заявления“/ на Н. М. Н., подадени чрез адв.М., за допълване на решение № 260001/10.12.2024 г. по същото дело. В частната жалба са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на процесуалния закон и правилата за определяне на членове на съдебния състав, в нарушение на принципа за безпристрастност при решаване на делото. От Прокуратурата на Република България е подаден писмен отговор, в който оспорва твърденията на ищеца по делото, като счита, че частната жалба е неоснователна и претендира сторените разноски. От ОД на МВР - гр.Шумен, също е подаден писмен отговор, с който оспорват доводите в частната жалба и считат че е неоснователна. От данните по делото е видно, че делото е образувано по искова молба на Н. М. Н., представляван от адв.Н. М., против Д. И. М., ОД на МВР - гр.Шумен и Прокуратура на Република България за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 200 лева, при условията на солидарност от тримата ответници. С обжалваното решение № 260001 от 10.12.2024 г. по в.гр.д.№ 619/2019 г. на Апелативен съд Варна е потвърдено решение по гр.д.№ 3607/2012 г. на Окръжен съд Варна, с което са отхвърлени предявените искове на Н. М. Н. и са присъдени разноски в негова тежест. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба вх.№ 260002/16.01.2025 г. от Н. М. Н., чрез пълномощника му адв.Н. М., въз основа на която е образувано гр.д.№ 873/2026 г. на ВКС, ІV г.о. Междувременно са постъпили 9 броя “заявления“ от Н. М. Н., чрез адв.М., за допълване на решението на апелативния съд, които са подадени от легитимирана страна и в срока по чл.250, ал.1 ГПК, но съдът приема, че не обуславят допълване на решението поради произнасянето му по целия заявен предмет на спора. Въззивният съд се позовава на трайната съдебна практика на ВКС – напр. решение № 95/11.04.2011 г. по гр.д.№ 1625/2009 г., I г.о., решение № 60/09.03.2018 г. по гр.д.№ 113/2017 г., I г.о., решение № 137/29.05.2013 г. по гр.д.№ 197/2012 г., IV г.о., решение № 263/12.07.2012 г. по гр.д.№ 359/2011 г., I г.о. и др., че допълване на решението /определението/ е допустимо само когато с оглед на отразеното в диспозитива, а не в мотивите на съдебния акт, съдът не се е произнесъл изцяло по предмета на спора, тъй като последните, макар и обективирани в един писмен документ със самото решение/определение, не подлежат на поправка и допълване по чл.247 и чл.250 ГПК. При липсата на мотиви или пропускът на съда да обсъди част от доводите на страната би могло да доведе до неправилност, но не и до непълнота на съдебния акт, когато в него е формирана воля по целия спорен предмет. При тези съображения са отхвърлени като несъстоятелни исканията на Н. М. Н. за допълване на постановеното решение, тъй като волята на решаващия съдебен състав е ясна и разбираема в диспозитива на съдебния акт, т.е. претенциите на ищеца за обезщетение на неимуществени вреди са неоснователни поради липсата на противоправност в поведението на ответниците, както се твърди в исковата молба. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение