Решение № 9942 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3372/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) Стара Загора чрез пълномощника гл. юрисконсулт Попчева против Решение № 569/09.02.2026 год. постановено по адм. д. № 932/2025 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е отменена по жалба МБАЛ „Медицински комплекс Свети Иван Рилски“ ЕООД, клон Стара Загора, ЕИК 115785419, с адрес гр. Стара Загора, [улица], представлявано от управителя д-р Н. Н. С., Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание изх. №29-02-1454/13.08.2025 г. издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса Стара Загора като незаконосъобразна и са присъдени разноски. В касационната жалба се поддържат съображения за неправилност на първоинстанционното решение като постановено в нарушение на материалния закон относими към касационното основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК. По подробно изложени доводи се иска отмяна на оспореното съдебно решение. Ответникът Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) "Медицински комплекс Свети Иван Рилски" ЕООД клон Стара Загора чрез процесуалния представител адв. Величкова в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното първоинстанционно решение, което иска да бъде оставено в сила. Върховната касационна прокуратура не встъпва и не се представлява в производството. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Стара Загора е Писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание изх. №29-02-1454/13.08.2025 г. издадена от директора на Районна здравноосигурителна каса Стара Загора на основание чл. 76а, ал. 1 от Закона здравното осигуряване (ЗЗО), с която МБАЛ "Медицински комплекс Свети Иван Рилски" ЕООД клон Стара Загора, е поканено да възстанови доброволно неоснователно получената сума в общ размер на 3 499.20 лева. Административният съд е приел за установено от фактическа страна, че МБАЛ „Медицински комплекс Свети Иван Рилски“ ЕООД, клон Стара Загора, е изпълнител по сключен с НЗОК Договор № 241469/ 27.10.2023г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и извършване на амбулаторни процедури с предмет оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки от приложение № 17 „Клинични пътеки“ на НРД за медицинските дейности за 2023 г. – 2025 г. и изпълнение на Комплексно лечение на заболяванията, посочени в приложение № 12 „Заболявания, за които се осигурява комплексно лечение“ към чл. 1 и чл.4 Наредба № 9/2019 г., в т.ч тежкопротичащи възпалителни ставни заболявания, вкл. по Клинична пътека № 90.1. Със Заповед № РД-18-682/26.06.2025 г. на Директора на РЗОК Стара Загора, на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 и чл. 72, ал. 2, ал. 3 и ал. 10 от ЗЗО, чл.438, ал. 3 от НРД за МД за 2023-2025г. и чл.11 от Инструкция № РД-16-46 от 03.07.2023 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от ЗЗО, е наредено да бъде извършена планова, вторична, тематична проверка на изпълнителя на медицинска помощ - МБАЛ „Медицински комплекс Свети Иван Рилски“ ЕООД, клон Стара Загора, със задачи: 1. Контрол по изпълнението на индивидуален договор № 241469/ 27.10.2023 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, амбулаторни процедури и клинични процедури в съответствие с НРД за МД за 2023 г.-2025 г. и 2. Проверка на отхвърлени от заплащане случаи за месец юни 2025 г. Извършването на проверката е възложено на екип от контрольори в отдел ДКБМП на РЗОК Стара Загора. Съобразно резултатите от проверката, на основание чл. 72, ал. 2, ал. 3 и ал.10 и чл. 76а от ЗЗО във вр. с чл. 11, ал. 1 и чл. 26, ал. 2 от Инструкция № РД-16-46 от 03.07.2023г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от ЗЗО и чл.450, ал.1 и ал.2 от НРД за медицинските дейности за 2023-2025 г., от длъжностните лица – контрольори, извършили проверката, разпоредена със Заповед № РД-18-682/ 26.06.2025г. на Директора на РЗОК Стара Загора, е съставен Протокол № Р-975 от 01.08.2025г. за неоснователно получени суми. В протокола за неоснователно получени суми са описани три случая по т.1, т. 2 и т. 3, при които не са изпълнени изискванията на ДЛА и критериите за дехоспитализация по КП № 90.1 и че не са спазени изискванията на чл. 321, т. 5, б. „б“, т. 7 и във връзка с чл. 381, ал.1, т.3, чл. 383, ал. 1 и чл. 431, ал.1 от НРД за МД за 2023-2025 г., както и два случая по т. 4 и т. 5, при които не са спазени условията на чл. 381, ал.1 от НРД за МД за 2023г. – 2025г. по КП № 62.1 „Диагностика и лечение на епилепсии и епилептични пристъпи при лица над 18 години“, възприети като основание за възстановяване на заплатените от НЗОК суми за изпълнението на тези клинични пътеки. Срещу констатациите, обективирани в Протокол за неоснователно получени суми № Р-975 от 01.08.2025г., лечебното заведение е подало писмено възражение по чл.76а, ал. 2 от ЗЗО пред Директора на РЗОК – Стара Загора. Директорът на РЗОК Стара Загора е постановил оспорената в първоинстанционното производство Писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание изх. № 29-02-1454/13.08.2025г., с която на основание чл.76а, ал.1 от ЗЗО и поради неизпълнени изисквания на ДЛА и на критериите за дехоспитализация по КП № 90.1 – неспазено изискване на чл. 321, т. 5, буква „б“, т. 7 и във връзка с чл. 381, ал. 1, т. 3, чл. 383, ал. 1 и чл. 431, ал.1 от НРД за МД за 2023-2025г., лечебното заведение е поканено в 14-дневен срок доброволно да възстанови получена без правно основание сума общо в размер на 3 499.20 лева, представляваща заплатени от НЗОК/РЗОК: медицинска дейност по КП № 90.1, отчетена с НХ по ИЗ № 3016/ 29.04.2025г. в размер на 1166.40 лв.; медицинска дейност по КП № 90.1, отчетена с НХ по ИЗ № 3544/ 21.05.2025г. в размер на 1166.40 лв. и медицинска дейност по КП № 90.1, отчетена с НХ по ИЗ № 3645/ 27.05.2025г. в размер на 1166.40 лв. В мотивите на акта органът се е позовал на констатациите по т.1 – т.3 от Протокола за извършена проверка. За да отмени оспорената пред него писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание, първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен административен орган и в предвидената от закона писмена форма, но при неспазване на изискванията за съдържание на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК. Във връзка с констатациите в протокола, възпроизведени и в писмената покана, административният съд намира, че и в двата акта не е посочено нито по отношение на кои от показателите е налице патологично изменение, съотв. за кои от патологично променените показатели е било необходимо извършването на контролни клинико-лабораторни изследвания; нито са посочени резултатите от изследванията и съпоставянето им с референтните стойности за съответния показател за обосноваване наличие на отклонение, обуславящо задължителното провеждане на контролно изследване. Липсва и конкретизиране кое точно от изискванията по ДЛА на КП № 90.1 е прието като неизпълнено, респ. кой от критериите за дехоспитализация по КП № 90.1 не е спазен. Според съда в случая е налице бланкетна и неподкрепена с конкретно посочени данни и фактически обстоятелства констатация, че за част от патологично променените показатели в клинико-лабораторните изследвания, няма данни в ИЗ да са изследвани повторно, която не е достатъчна за обосноваване наличието на възприето основание за издаването на акта в хипотезата на неспазени ДЛА и критерии за дехоспитализация по КП № 90.1. Съдът е счел, че без посочване на резултатите от изследванията, сравняването им с референтните стойности, оценяване на степента на отклонение, установяването дали отчетените отклонения касаят показатели, предвидени като задължителни за изследване съгласно разписаното в диагностична процедура изследване на кръв по КП № 90.1 и без да е обоснована необходимостта за извършване на контролни клинико-лабораторни изследвания по отношение на патологично променени, задължителни за изследване по тази КП показатели, не може да се приеме, че е изпълнено изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК за мотивировка на акта от фактическа страна. Първоинстанционният съд е счел, че резултатите от проведените клинико-лабораторни изследвания на пациентите, дори и да представляват част от изготвената документация по 3 бр. ИЗ, нямат характеристиките на документи, изготвени във връзка с издаването на оспорената писмена покана и нямат правното значение на документи, инкорпориращи фактическите основания по см. на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Според съда такива характеристики и правно значение би могъл да има съставеният Протокол за неоснователно получени суми, но съдържанието му в частта за случаите по т. 1 - т. 3 изцяло и дословно е възпроизведено в обстоятелствената част на писмената покана, като това съдържание не сочи на формулирани и обективирани обосновавани фактически констатации, обуславящи формираните фактически и правни изводи за неспазени ДЛА и критерии за дехоспитализация по КП № 90.1. В случая неизпълнението на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, предвид установената липса на обосноваване на формираните фактически и правни изводи, вкл. от гл.т. на това кое точно от изискванията по ДЛА на КП № 90.1 е прието като неизпълнено, респ. кой от критериите за дехоспитализация не е спазен, обуславя немотивираност на упражненото административно правомощие. Първостепенният съд е приел, че в случая не е обосновано и не е доказано наличието на неспазен ДЛА и неспазването на критериите за дехоспитализация по КП 90.1 за тримата пациенти, по възприетите от адм. орган основания, съответно необосновано и недоказано се явява наличието на основанието по чл. 383, ал. 1 от НРД за МД за 2023 г. – 2025 г., за неплащане на дейността по КП № 90.1 за трите ИЗ, съотв. наличието на основанието по чл. 431, ал. 1 от НРД за МД за 2023 г. – 2025 г., заплатената от НЗОК цена на КП № 90.1, отчетена за тези случаи, да бъде определена като подлежащи на възстановяване от ИМП неоснователно получени суми. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Като правилен следва да бъде споделен формираният от първостепенния съд извод за неспазване на изискванията за съдържание на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК. В писмената покана и в ПНПС е посочено, че в ИЗ са приложени проведените конкретни изследвания, като част от показателите в тях са патологично променени, от които контролни изследвания са приложени единствено на показателя СУЕ за ИЗ по т. 2 и т. 3, а за ИЗ по т. 1 на показателите СУЕ и кръвна захар. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че от изложените в писмената покана фактически обстоятелства не се установяват конкретните показатели, относно които е налице патологично изменение и за които е било необходимо извършването на контролни клинико-лабораторни изследвания. Както в писмената покана, така и в цитирания в нея протокол за неоснователно получени суми (ПНПС), не са посочени резултати от изследвания и референтни стойности, не е извършено сравнение между двете и липсват констатации, относно наличието на отклонения в показателите при извършените клинико-лабораторни изследвания, съобр. изискванията на КП № 90.1. В касационната жалба са изложени доводи, че документът, от който се установява, кои показатели са патологично изменени е „Резултати от изследвания“, който е приложение към всяка ИЗ, а трите ИЗ са описани и приложени към ПНПС, към който препраща писмената покана. Както е посочено в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, мотивите могат да бъдат изложени и в предхождащ акт, но в тази хипотеза от съществено значение е административният акт да е издаден на основание подготвителни документи и да се позовава на тях, за да може да се приеме, че оспореният административен акт е мотивиран с факти, посочени в предхождащите го цитирани в него документи. Писмената покана възпроизвежда съдържащи се в протокола за неоснователно получени суми констатации. В приложения по преписката ПНПС също не се съдържа информация, относно тези релевантни обстоятелства. Не следва да се очаква от адресата да извлича мотивите на акта посредством анализ и тълкуване на информация от множество различни актове по административната преписка. Мотивите на акта следва да бъдат изложени в необходимата степен на подробност, конкретност и яснота, каквато в случая липсва. Липсата на мотиви по съществени за спора факти и обстоятелства рефлектира пряко върху правото на защита на адресата на акта, за когото същият е неблагоприятен, а от друга страна, препятства извършваният от съда контрол за законосъобразност на акта. Предвид посоченото правилен и обоснован е и изводът на съда, че в процесния случай не е доказано неспазването на ДЛА и неизпълнението на критериите за дехоспитализация по КП № 90.1 за тримата ЗОЛ. Въз основа на изложеното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед липсата на претенция от ответника по касация за присъждане на разноски такива не се дължат. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК Върховен административен съд, състав на шесто отделение