Определение № 50260 от 12.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3378/2022 г.

Производството е по чл. 122 ГПК. На 09.06.2022г. Националното бюро за правна помощ е сезирало Окръжен съд – Търговище с искане на основание чл. 189 НПК и чл. 81, вр. чл. 78, ал. 7 ГПК във вр. с чл. 27а от Закона за правната помощ в полза на Бюрото да бъдат присъдени разноските за възнаграждението на адвоката, предоставил правна помощ по гр.д.№69/2019г. на Окръжен съд – Търговище. Към молбата е приложено Решение №ВН-1150-6762 от 06.04.2022г., с което на основание представен отчет №1150/2022г. за предоставена правна помощ от адв.Р. Т. Д. по в.гр.д.№330/2020г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново на лицето В. Н. Н. и на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, НБПП е определило на адв. Р. Т. Д. да се изплати възнаграждение за предоставена правна помощ в размер на 540лв. С определение от 07.07.2022 г. по гр. д. № 69/2019 г. на Окръжен съд - Търговище е прекратено производството по молбата на Председателя на Националното бюро за правна помощ за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по предоставена правна помощ на ищеца по в. гр. д. № 330/2020 г. на Великотърновски апелативен съд на основание чл. 189 НПК във вр. с чл. 78, ал. 7 ГПК и във вр. с чл. 27а ЗПП и същата е изпратена по компетентност на Великотърновски апелативен съд. С определение 367 от 25.08.2022 г. по в. гр. д. № 330/2020 г. на Великотърновския апелативен съд е повдигнат пред ВКС спор за подсъдност по молба на Председателя на Националното бюро за правна помощ за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по предоставена правна помощ на ищеца по в. гр. д. № 330/2020 г. на Великотърновски апелативен съд, на основание чл. 189 НПК във вр. с чл. 78, ал. 7 ГПК и във вр. с чл. 27а ЗПП, входирана по гр. д. № 69/2019 г. на Окръжен съд – Търговище, като е прието, че компетентен да се произнесе по молбата е Окръжен съд –Търговище. Изложени са съображения, че с определение № 2802 от 31.10.2018 г. по гр. д. 978/2018 г. Варненският окръжен съд е предоставил правна помощ под формата на процесуално представителство на ищеца по делото В. Н. Н. от Адвокатска колегия - Варна. С разпореждане от 07.11.2018 г. е назначен определеният от адвокатската колегия адвокат Р. Д. като процесуален представител на ищеца. Посочено е, че на основание чл. 26, ал. 2 ЗПП назначеният по реда на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗПП адвокат, е процесуален представител във всички инстанции. Констатирано е, че в хода на делото, същото е прекратено пред Варненския окръжен съд и е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Търговище като първа инстанция. Прието е, че компетентен да се произнесе по молбата на НБПП е първоинстанционният съд, който е назначил правната помощ, в случая Окръжен съд – Търговище, на когото делото е изпратено за разглеждане като първа инстанция. За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, Върховният касационен съд взе предвид следното: Адвокат Р. Т. Д. е назначен като процесуален представител на В. Н. Н. от Варненския окръжен съд въз основа на определение №280/31.10.2018г., постановено по гр.д.№978/2018г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е предоставена правна помощ на В. Н. Н. под формата на процесуално представителство и акт на АК-Варна, с който на основание чл. 26, ал. 1 от Закона за правната помощ е предложено адв. Д. да бъде назначен като служебен адвокат по това дело. Определено е и възнаграждение на назначения процесуален представител в размер на 300лв. С последващо разпореждане от 04.02.2019г., постановено от Варненския окръжен съд, производството по гр.д.№978/2018г. е прекратено и делото е изпратено на Апелативен съд-Варна за определяне на съд, който да разгледа спора. С определение №106 от 19.02.2019г., постановено по ч.гр.д.№65/2019г., Варненският апелативен съд е определил, че компетентен да се произнесе по спора, предмет на гр.д.№978/2018г. по описа на Окръжен съд – Варна е Окръжен съд-Търговище. С решение №96 от 20.07.2020г., постановено по образуваното гр.д.№69/2019г., Окръжен съд-Търговище се е произнесъл по подадената от В. Н. Н. искова молба, като в производството по гр.д.№69/2019г. В. Н. е представляван от адв.Р. Т. Д.. Въз основа на подадена от В. Н. Н. въззивна жалба е образувано производство пред Великотърновския апелативен съд по в.гр.д.№330/2020г., като във въззивното производство В. Н. е бил представляван от адв.Р. Т. Д.. По делото е постъпила молба от адв.Д., в която са описани извършените от него до момента процесуални действия с искане да му бъде изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. за осъществената от него правна помощ на В. Н. Н. пред двете съдебни инстанции – Окръжен съд-Търговище и Апелативен съд-Велико Търново. По така подадената молба Великотърновският апелативен съд не се е произнесъл, а по подадена последваща молба съдът е уведомил адв.Д., че за процесуалното представителство пред въззивната инстанция по в.гр.д.№330/2020г. адвокатският хонорар следва да бъде определен по реда на чл. 38 ЗПП. При тези данни следва да се приеме, че компетентен да се произнесе по искането на Националното бюро за правна помощ е Окръжен съд – Търговище, като съображенията за това са следните: По реда на ЗПП правна помощ за процесуално представителство се предоставя на лица, за които съдът е преценил, че нямат средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, а желаят да имат такъв и интересите на правосъдието изискват това (чл. 23, ал. 2 и ал. 3 ЗПП). Решението за предоставяне на правната помощ за процесуално представителство съгласно чл. 25, ал. 1 ЗПП се взема от органа, който ръководи процесуалните действия, като адвокатът се определя от съответния Адвокатски съвет измежду адвокатите от Националния регистър за правна помощ и се назначава от разглеждащия делото съд за всички фази и съдебни инстанции, освен ако има възражение за това. Решение за предоставяне на правна помощ се взема от съда, разглеждащ делото в съответната инстанция, пред когото такова искане е било направено по реда на чл. 95 ГПК, като в определението си съдът посочва вида и обема на предоставяната правна помощ. Ако искането е направено пред първоинстанционния съд и същият е постановил, че правната помощ се предоставя до приключване на делото във всички инстанции, последващо произнасяне от въззивната, респ. касационната инстанция не е необходимо – назначеният за процесуален представител адвокат осъществява правната помощ до приключване на производството по делото и в тези инстанции. Заплащането на правната помощ, извършена от назначения като процесуален представител адвокат, се извършва от НБПП по реда на чл. 39 ЗПП въз основа на предоставен отчет. Съгласно чл. 27а ЗПП в определени от закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски, като съдът се произнася по така подадената от НБПП молба по реда на чл. 78, ал. 7 ГПК. По въпроса за компетентността на съда да се произнесе по направените разноски ГПК установява в чл. 81 ГПК общо правило, според което във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Правилото на чл. 81 ГПК обаче в случая не може да намери приложение. Същото е приложимо само в случаите, когато съдът се произнася по искане за присъждане на разноски, направено от участващо в исковото производство лице. НБПП не участва в производствата по делата, по които е предоставена правна помощ по реда на ЗПП. Неговата претенция за възстановяване на направените разноски за предоставена правна помощ не е свързана със спорния предмет по делата, макар основателността ѝ да е обусловена от крайния им резултат. Поради това следва да се приеме, че компетентен да се произнесе по подадена от НБПП молба за присъждане на разноски за предоставена правна помощ, е съдът, който я е предоставил. Когато правната помощ е предоставена от първоинстанционния съд до приключване на производството във всички инстанции, както е в настоящия случай, първоинстанционният съд е компетентен да се произнесе по подадената от НБПП молба. Обстоятелството, че в случая въззивният съд е предоставил правна помощ на В. Н. Н. за производството по подадената от него касационна жалба е ирелевантно, тъй като за процесуален представител пред ВКС е определен друг адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 122 ГПК Върховният касационен съд, състав на I г. о.