Определение № 3327 от 28.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1854/2024 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 от ГПК.

Образувано е по подадена от Р. В. С., молба с вх. № 984/08.03.2024 г., с която се иска отмяна на влязлото в сила решение № 85/08.02.2024 г., постановено по касационно гр. дело № 1298/2023 г. на Върховния касационен съд (ВКС), III-то гр. отд., с което, след постановена отмяна на въззивното решение № 178/08.12.2022 г. по възз. гр. дело № 222/2022 г. на Великотърновския апелативен съд (ВтАС), са отхвърлени предявените от молителката срещу М. И. Г. искове за плащане на сумата 35 000 лв. по чл. 240 от ЗЗД и на сумата 917.29 лв. по чл. 92 от ЗЗД, заедно със законната лихва върху първата главница от 07.01.2021 г. до окончателното плащане; в тежест на молителката са възложени и разноски за трите инстанции по делото.

С молбата, предвид и уточнението и с молба с вх. № 10328/14.06.2024 г. (последната подадена в изпълнение на указанията, дадени с определение № 2549/27.05.2024 г.), се навеждат основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 1 от ГПК. Молителката поддържа, че била лишена от възможност да участва и не била надлежно представлявана в касационното производство по делото, тъй като препис от касационната жалба на ответника М. Г. бил връчен на процесуалния и представител, който тя упълномощила да я представлява единствено пред Габровския окръжен съд (ГОС) и ВтАС, а с молба с вх. № 1592/21.04.2022 г. (представена в заверен от нея препис с молбата за отмяна) била оттеглила пълномощното на основание чл. 35 от ГПК и посочила своя адрес за уведомяване. Молителката представя още (също в заверени от нея преписи) следните документи: пълномощно, изходящо от ответника М. Г. за упълномощаването на М. П. М., с нотариална заверка на подписа на упълномощителя, извършена под рег. № .../17.10.2019 г. от нотариус с рег. №...; съдебен протокол № 144/12.08.2021 г. и съдебен протокол № 243/28.10.2021 г. за проведените съответно на 12.08.2021 г. и на 28.10.2021 г. открити съдебни заседания по първоинстанционното гр. дело № 150/2021 г. на ГОС; въззивна жалба с вх. № 1187/08.04.2022 г., подадена от името на ответника М. Г. срещу първоинстанционното решение № 09/03.12.2022 г. по гр. дело № 150/2021 г. на ГОС; като излага съображения същите да са нови писмени доказателства от съществено значение за решаването на материалноправния спор по делото.

Ответницата по молбата за отмяна М. И. Г. (единствена наследница на ответника в исковото производство М. И. Г., починал на 16.03.2024 г.) в отговорите си на молбата за отмяна и на уточнението и излага съображения за процесуална недопустимост, евентуално – за неоснователност на същата. Във връзка с възражението си за недопустимост ответницата поддържа, че отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ГПК на решение на ВКС, била допустима само когато решението е постановено в производство по чл. 295, ал. 2 от ГПК, в което ВКС събира доказателства, като в тази връзка се позовава на т. 13 от тълкувателно решение (ТР) № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС. Ответницата поддържа и че изтекъл преклузивният срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК по отношение на пълномощното с рег. № ../17.10.2019 г. – предвид посоченото от молителката в уточнителната и молба, че това пълномощно `и било дадено лично от М. Г. на 14.02.2023 г. Останалите доводи на ответницата са такива по съществото на молбата за отмяна.

Съдът намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е редовна (предвид и уточнението `и, с което са отстранени нередовностите, констатирани с определение № 2549/27.05.2024 г.) и е процесуално допустима. Тя е подадена от процесуално легитимирано за това лице, съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ГПК (също предвид уточнението), подадена е на 08.03.2024 г. – в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ГПК, считано от 08.02.2024 г. – датата на постановяването и влизането в сила на решението на ВКС, чиято отмяна се иска. Последното попада в приложното поле на отмяната по чл. 303, ал. 1 и чл. 304 от ГПК, тъй като макар да не е постановено в производство по чл. 295, ал. 2 от ГПК, с него е разрешен по същество и със сила на пресъдено нещо материалноправния спор между страните в исковото производство по делото (т.е. ВКС не е действал единствено като контролно-отменителна инстанция, в който случай молбата за отмяна би била процесуално недопустима). В тази връзка ответницата неоснователно се позовава на т. 13 от ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС, с която са дадени задължителни указания и разяснения единствено относно това на коя съдебна инстанция ВКС връща делото за ново разглеждане когато уважи молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, което няма отношение към това кои решения подлежат на отмяна по реда на гл. ХХIV (чл.чл. 303-309) от ГПК. Неоснователно е и възражението на ответницата за пропускане от молителката на преклузивния тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като този срок за подаването на молбата за отмяна започва да тече най-рано от датата на влизането в сила на съдебното решение, чиято отмяна се иска.

Предвид гореизложеното, образуваното производство по молбата за отмяна на влязлото в сила решение, е процесуално допустимо, поради което делото следва да се докладва на председателя на ІV-то гр. отд. на ВКС за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание, с призоваване на страните.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение