Определение № 88 от 07.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 205/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. А. Т., на когото е предоставено упражняването на родителските права спрямо малолетното дете на страните, срещу определение №316 от 01.12.2021г. по ч.гр.д. № 624/2021г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частна жалба на касатора срещу разпореждане от 16.09.2021г. по в.гр.д. № 265/2012г. на Пловдивски окръжен съд за издаване на изпълнителен лист в полза на М. И. С., въз основа на постановеното по делото невлязло в сила въззивно решение № 260080 от 17.11.2020г., с което на основание чл.122, ал.2 вр. с чл.59, ал.9 СК са изменени мерките относно режима на лични отношения между майката М. И. С. и малолетното дете А. Б. Т.. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и моли то да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново определение, с което да бъде прогласено за нищожно, респективно да бъде обезсилено като недопустимо разпореждането за издаване на изпълнителен лист, като последният бъде обезсилен. Ответницата по частната жалба М. И. С. подава писмен отговор, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Навежда и довод за отпаднал правен интерес от обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист поради спиране от ВКС по реда на чл.282 ГПК на процесното изпълнително производство по молба на касатора Т. във връзка с подадена от него касационна жалба срещу въззивното решение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване преграждащ по смисъла на чл. 274, ал.1, т. 1 ГПК съдебен акт, постановен от апелативен съд, т.е. тя е допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да остави без разглеждане частната жалба на Б. А. Т. срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист в полза на М. И. С. на основание невлязлото в сила въззивно решение за изменение на режима на лични отношения на майката с малолетното дете, апелативният съд е приел в обжалваното в настоящото производство определение, че тя е лишена от предмет. Това е така, тъй като противно на твърденията на жалбоподателя Т., изпълнителният лист е издаден въз основа на определение на апелативен съд, с което по жалба на молителката С. е отменен отказ на въззивния съд, постановил въззивното решение, да разпореди издаване на изпълнителен лист досежно променения режим на лични отношения между майката и детето, като вместо него е разпоредено издаването му. Приел е също, че определението на апелативния съд, с което е отменен отказът да се издаде изпълнителен лист е стабилизиран, неподлежащ на обжалване съдебен акт, с който окончателно е решен въпросът налице ли са предпоставките за издаване на изпълнителен лист. От материалите по делото се установява, че с решение № 260708 от 17.11.2020г. по в.гр.д. № 265/2012г. на Пловдивски окръжен съд е потвърдено решение № 260080 от 17.11.2020г. по гр.д. № 2240/2019г. на Асеновградски районен съд, в частта, с която е изменен режимът на лични отношения на майката М. И. С. с малолетното й дете А. Б. Т., определен с решение от 05.02.2018г. по гр.д. № 10669/2015г. на Пловдивски районен съд. С молба от 27.07.2021г., втора по ред (след първоначален отказ), М. С. е поискала издаване на изпълнителен лист относно изменения режим на лични отношения с детето, която е била оставена без уважение с разпореждане от 29.07.2021г. по в.гр.д. № 265/2012г. на Пловдивски окръжен съд. Това разпореждане е отменено по реда на инстанционния контрол с определение №199 от 13.09.2021г. по в.ч.гр.д. № 468/2021г. на Пловдивски апелативен съд, като делото е върнато на Пловдивски окръжен съд с указания за издаване на изпълнителен лист. Изпълнителният лист е издаден на 16.09.2021г., а на 27.10.2021г. на Б. Т. е връчена покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 188/2021г. по описа на ЧСИ Х. С.. С определение № 60415 от 23.12.2021г. по ч.гр.д № 5095/2021г. на ВКС, IV г.о., по молба на Б. А. Т., на основание подадената от него касационна жалба срещу въззивното решение и чл. 282 ГПК, е спряно изпълнението на въззивно решение № 260708 от 17.11.2020г. по в.гр.д. № 265/2012г. на Пловдивски окръжен съд в частите му, с които е потвърдено решение №260080 от 17.11.2020г. по гр.д. № 2240/2019г. на Асеновградски районен съд, с което е изменен режима на лични отношения на майката М. И. С. с малолетното дете А. Б. Т.; дадено е разрешение, заместващо съгласието на бащата Б. А. Т., детето да напуска пределите на Република България, придружено от майка си и е отхвърлена молбата на Б. А. Т. за даване на разрешение детето да напуска пределите на Република България, придружавано от упълномощено от бащата лице. Съгласно чл. 406, ал. 1 ГПК изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Така очертаният в чл. 406, ал. 1 ГПК предмет на производството по издаване на изпълнителен лист се свежда до проверка от съда налице ли е годно изпълнително основание с оглед на посочените в чл. 404 ГПК основания, редовно ли е то от външна срана и дали правото на принудително изпълнение съществува в полза на лицето, което твърди, че е кредитор срещу лицето, което то сочи като длъжник. Според задължителните разрешения в т.6 ТР № 1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, в т.8 ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС и в т. 3 ТР № 5/12.07.2018г. по тълк. д. № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС, производството по издаване на изпълнителен лист е двуинстанционно такова и постановеното по реда на чл. 407, ал. 1 от ГПК въззивно определение влиза в сила от момента на постановяването му, като не подлежи на касационно обжалване. Първоначално постановеният отказ за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила въззивно решение е проверен по реда на обжалване с частна жалба пред апелативния съд, като постановеният от последния съдебен акт е окончателен. С него отказът е отменен и е разпоредено издаването на искания изпълнителен лист по чл. 404, т. 1 ГПК, като разпореждането от 16.09.2021г. на Пловдивски окръжен съд, с което изпълнителният лист е издаден, е в изпълнение на горепосоченото окончателно определение. Поради това правилен е изводът на Пловдивски апелативен съд в обжалваното в настоящото производство определение, че въпросът за наличието на предпоставки за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила въззивно решение, не може да бъде повдиган като разрешен с окончателен съдебен акт. Затова и частната жалба срещу този стабилизиран съдебен акт е недопустима и правилно е оставена без разглеждане. Като валидно, допустимо и правилно обжалваното определение следва да бъде потвърдено. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето г.о.,